Когато богомилите бяха вирусописачи ((исторически киберпънк в три действия))
- Автор: Попов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Когато богомилите бяха вирусописачи ((исторически киберпънк в три действия))». Краткое содержание книги:
Оттогава нашият човек се числи в категорията на безследно изчезналите, и досега никой не е предоставил сведения, които да ни позволят да го отчислим оттам.
Действие 3.
Поука
И така, какво все пак се е случило с Рангел, с неговата програма и с „Тайната книга“? Версиите по въпроса са многобройни, пъстри и противоречащи както една на друга, така и всяка сама със себе си. Нека впрочем да ги изброим — подредени по нарастващо правдоподобие.
Най-вулгарно материалистичната хипотеза (озвучавана главно от „Безсмислен труд“) следва показанията на Крачунеску и твърди, че Рангел е полудял от пренапрежение, затрил си е сам диска в момент на отчаяние и вероятно е избягал някъде. Не чак толкова вулгарна, но още по- материалистична е тезата на „Черен капитал“: според нея Рангел бил влязъл в конфликт с директора на Института за изследване на демокрацията, не му бил снесъл уговорения процент от сделката с програмите и директорът наел борци да го отвлекат… Нас обаче тези версии не ни задоволяват. Не че са доказано лъжливи — напротив, и едната, и другата изглеждат много близки до истината. Само че нас тук ни интересува не толкова истината, колкото правдата. А съдържанието на правда в тези версии е твърде, твърде ниско.
„Системен монитор“, верен на семитоцентричната си линия, вижда в изчезването на нашия човек отново дългата ръка на израелските спецслужби в лицето на Барух Якимовски. Коментаторите от този вестник твърдят, че след като операцията на МОСАД по изземване на „Тайната книга“ била успешно завършена, Рангел станал излишен и го премахнали без много шум. Пак ще кажем — в тази версия може да се съдържа произволно много (или малко) истина, но не се съдържа правда. Или по-точно — дори да се съдържа, нейният обсег на действие е ограничен до кръга на конспиролозите-семитоцентрици, към които ние не спадаме. Впрочем в последните си материали по темата „Системен монитор“ най-накрая уточни длъжността на тайнствения Барух Якимовски: началник на службата за сигурност при Института за когнитивна топология към МОСАД.
Една доста по-интересна версия намери място — противно на всякаква логика — на страниците на списание „Плейбей“. Тя пряко следва от идеята на доцента Йорданов по случая „Гошев“ и се състои в следното. Рангел — волно или неволно — е прочел опасните места от „Тайната книга“, онези, където са кодирани признаците на хората, обладани от дявола. А после се погледнал в огледалото (да речем, докато се бръснал) и подсъзнанието му установило, че на тези признаци отговаря самият той… Нататък версията предполага, че Рангел се е запилял по селата да търси сърп, за да се самозаколи — и вероятно вече се е заклал някъде, само че на безлюдно място и затова трупът още не е открит.
Изброените дотук хипотези касаят само съдбата на Рангел, но не казват нито дума за метаморфозите на неговата програма. Мнения по втория въпрос не липсват — само че не са осветени в масовата преса, която, вярна на лозунга, че журналистически обект номер едно е човекът, така и не успява да стигне до обекти номер две, три и тъй нататък. Докато компютърджиите от всички възрасти и длъжности люто заспориха: какво е накарало анализатора на Рангел да зависва? Ако започнем пак от вулгарните хипотези, то като номер едно се открояват професорите Шкембов и Кацаров от факултета по информатика. Пред своите студенти те давали Рангеловата съдба за пример какво чака небрежните програмисти, които не си организират данните както трябва. Да, вярно, ако се заплете мрежата от указатели, програмата ще зацикли като едното нищо. Да, това е пределно близко до истината, но нали нас ни интересува правдата…
По-нататък стигаме до мнението, изказано от хакера с прякор Помрачения отмъстител в ъндърграунд-списанието „Вирус за вас“. Явно тласкан от законна, макар криворазбрана национална гордост, той обявява богомилите за най-велики вирусописачи на Средновековието, за чиито знания и умения днес можем само да мечтаем. Ние, казва Помрачения отмъстител, и да се съдерем, не можем да напишем паразит, който да работи на две различни операционни системи, а ето, вирусите на ония хитреци заразяват еднакво успешно и човешки, и електронни мозъци… Друго мнение от същия смислов ред (смятано за неофициална позиция на Linux-обществото) твърди, че богомилският вирус, пипнат от Рангеловата машина, заразявал само компютри под Windows. Основанията: тази система е носител на дяволско начало, тъй да се каже, по определение, а вирусът от „Тайната книга“ е измислен така, че да детектира злите сили не само по хората, но и по компютрите, и съответно да ги забива… Тъй като обаче не се знае под каква система е работел компютърът на Рангел (Мирон Крачунеску по този въпрос дава отчайващо разнопосочни сведения!), едва ли антимайкрософтската хипотеза може да се смята за стъпила на твърда почва.