Когато богомилите бяха вирусописачи ((исторически киберпънк в три действия))
- Автор: Попов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Когато богомилите бяха вирусописачи ((исторически киберпънк в три действия))». Краткое содержание книги:
Фактът на сделката се потвърждава от по-късна финансова ревизия в ИИД; интересно обаче, че нито ревизията, нито по-късно следствието успява да открие самите купени програми. Преди това Рангел предлага на института по-тясна съвместна работа по усъвършенстване на анализатора и кодера, но получава нервен съвет да не си вре хобота в чуждите работи. Изпълнен с подозрения, че програмите му въобще не се ползват, а използван е самият той, с единствена цел — пълнене на директорската гуша, нашият човек къса отношенията с демократичния орган и се концентрира върху последната фаза от плана си: изследване на скритите команди в „Тайната книга на богомилите“.
Предварително Рангел и Мирон Крачунеску мислели, че най-голяма пречка в тази фаза ще бъде липсата на достатъчна база старославянски текстове за начално обучение на системата. Този проблем обаче бива решен по твърде екзотичен начин. Един бивш съученик на Рангел, хакер с прякор Помрачения Отмъстител (поне така го нарича в мемоарите си Крачунеску), пробива някаква библиотека на мормоните, съхраняваща в цифров вид всички църковни текстове на всички езици и от всички времена. Старославянският корпус текстове се оказва достатъчен и фазата на обучение протича идеално.
Още по-екзотично се разрешава въпросът с достъпа до самата „Тайна книга“. Както казахме по-горе, в хода на делото „Гошев“ тя бе засекретена и прибрана от спецслужбите. Предполагайки, че в катедрата по средновековна литература все се е замотало някое ксерокопие, Рангел се хваща да издирва връзки натам. Междувременно обаче Помрачения отмъстител, окрилен от успеха с мормоните, влиза в дискусионния форум към тяхната библиотека и подхвърля там информация, че българските ченгета държат книга, макар от еретичен тип, която още я няма в мормонската база. Във форума отговарят нещо от типа „Ще видим ние тая работа“ и само след осем дни „Тайната книга“ вече лежи оцифрована в библиотеката. С вик „Евала им праим на разведката!“ Помрачения отмъстител дръпва книгата оттам, а Рангел я подава на входа на анализатора си…
И оттук започва най-загадъчното.
Анализаторът зависва. Презареждат го, той работи, пускат му „Тайната книга“ — пак зависва! И така системно, всеки път, когато през него прекарват книгата… Това, естествено, вбесява Рангел — така е с всеки програмист, чиято уж тествана и доказано работеща програма ненадейно почва да върти номера — и той се хвърля да търси грешки в анализатора. Тук трябва да кажем, че дебъгването на голяма програма, работеща със сложни динамични структури от данни, е поначало кошмарен процес, а в случаи като този, когато нищо отнапред не може да се каже за естеството на грешката, кошмарът се вдига на квадрат. В прозорците на дебъгера си Рангел вижда странни и абсолютно необясними неща. Първо се оказва, че нещо променя структурите от данни по особено жесток начин — и то само когато през анализатора се точи „Тайната книга“, и то всеки път различно. После Рангел уличава програмата си в обръщения към парчета код, които той — с гаранция! — нито ги бил писал, нито можел да обясни какво вършат и как изобщо са се озовали в кодовия сегмент… И колкото по-нататък — толкова по-лошо. Един ден нашият човек с ужас установява, че под „Тайната книга“ се променят и функциите на операционната система…
Изброяващият тези факти Мирон Крачунеску не може да ги обясни никак, тъй като е специалист по харда, а не по софта, но отбелязва, че нервите на колегата му се сдухвали все повече и повече: Рангел ставал мрачен, зъл и необщителен. Крачунеску сериозно се притеснявал за психическото му здраве, затова когато един ден Рангел с дрезгав глас съобщава по телефона, че „Тайната книга“ променя дори изпълнението на някои процесорни инструкции, той приема това като явен признак за изкрейзване. Наистина, според всички теории и практики е невъзможно да се сменят софтуерно микрокомандите на процесора… Крачунеску решава да намине към квартирата на Рангел с намерение да провери състоянието му и да го успокои колкото може. Но когато пристига, заварва вратата отворена, вещите разхвърляни в безпорядък, а от самия Рангел — ни вест, ни кост. Впрочем компютърът му си стоял на място, само дето дискът бил форматиран до дъно.