Чудните приключения на чирака Хлапич

Когато Хлапич почна да се вмъква под моста, изведнъж се уплаши.

Пък и кой ли не би се стъписал и уплашил. Под моста седеше някакъв човек в дълга черна наметка, с изпокъсана шапка на главата. Бундаш почна да лае страшно по него. Сега отново Хлапич стана по-умен от Бундаш, защото правилно си помисли: човек трябва винаги да бъде любезен и възпитан.

Затова заповяда на Бундаш да мълчи, а той поздрави човека.

— Добър ден — рече Хлапич.

— Добър ден — отговори човекът, — откъде попадна тук?

— Навън вали, а ми е жал за моите ботушки. Бихте ли разрешили на мен и Бундаш да останем тук? — попита Хлапич.

— Остани — каза човекът, — но тук не е кой знае колко хубаво.

Под моста наистина беше тясно и неприятно. Човек не можеше да стои прав, а само седнал и клекнал.

Вятърът духаше страшно, дъждът биеше по моста, като че чукат чукове, а гръмотевиците бяха толкова силни, че под моста не можеха да разговарят, защото не се чуваха един друг.

Така клечаха Хлапич, Бундаш и този човек под моста.

Бундаш непрекъснато ръмжеше срещу него, а той и на Хлапич не допадна много. По-приятно щеше да му е на Хлапич, ако си беше сам с Бундаш под моста.

Дъждът валя дълго и все така гърмеше. Вече беше вечер.

— Ще трябва да спим тук тази нощ — рече онзи човек. Хлапич виждаше, че човекът имаше право, защото навън се лееше дъжд и нямаше как да се върви.

Под моста имаше слама, като че някой вече беше спал тук.

Хлапич разстла сламата и направи легло за себе си и за онзи човек.

После си изу ботушите, избърса ги и ги остави до себе си. Сложи торбата под главата си и легна на сламата.