Чудните приключения на чирака Хлапич

— Аз съм чиракът Хлапич. Царят ме праща да разтъпча ботушките на неговия син и ако трябва някому да помогна в неговото царство, да го сторя.

Старецът знаеше, че Хлапич се шегува, но така му допадна, че престана да се вайка, та даже и се засмя.

— На кой етаж трябва да отнеса млякото? — попита Хлапич.

— На третия етаж — каза старецът.

Хлапич беше много силен и хвана тежкия съд, та го отнесе като перо в къщата.

На стълбата беше още тъмно.

Хлапич стигна със съда на първия, после на втория и най-сетне на третия етаж. Третият етаж беше така високо, че там месецът още гледаше в прозорците.

На стълбите беше съвсем тъмно, а в мрака на стълбите лежеше нещо съвсем черно. Само две точки светеха като две червени свещи. „О, моля — каза Хлапич на котката, — аз донесох вече млякото, само ми покажете, ако обичате, пътя.“

Котката вдигна весело опашка и изтича пред Хлапич до една врата.

Хлапич потърси звънеца и позвъни.

Прислужницата отключи вратата и отвори.

Като видя пъстрия Хлапич, се уплаши, писна колкото има глас, и плесна с ръце. Котката се уплаши от писъка й, скочи върху главата на Хлапич, а от главата му на рамото на прислужницата и от рамото й — хоп: право в една тенджера, пълна с вода.

Сега да имаше кой да види тази комедия!

Котката мяучи, водата пръска, тенджерата се търкаля, Хлапич скача, за да не си намокри ботушките, а прислужницата се смее така, че стъклата на прозорците треперят.

— О! О! — смееше се прислужницата. — Какво шарено чудовище си ти? Папагал ли си, кълвач ли си, или нещо друго?

— Лъжете се, госпожице — каза Хлапич. — Аз съм Хлапич и ви нося мляко. Старецът е слаб и не може да изкачва стълбите. Но по-добре би било да не бяхте викали.

Прислужницата сега се смееше още повече.

След това взе млякото от него, а когато Хлапич понечи да си тръгне с празния съд, слугинята взе свещ и го изпрати по стълбите надолу, защото Хлапич й допадна.

— А защо вие, госпожице, не отивате всеки ден сама долу за млякото? Щом можете мен да ме изпратите до долу, можете и за млякото да отидете сама — каза Хлапич. — Старецът е много слаб и не може да носи мляко на третия етаж.

Прислужницата се засрами, че не се е сетила сама за това, и обеща на Хлапич отсега нататък всеки ден да слиза сама долу за млякото.

Хлапич пък й обеща да й донесе цветя от пътуването си.

Когато Хлапич слезе на улицата при стареца, помоли го да го остави да разнесе и останалото мляко, защото колата беше още пълна.

Старецът само това чакаше, а Хлапич хвана малкото магаренце за юздите и почна да разнася млякото. Умното магаренце само̀ знаеше в кои къщи трябва да носи мляко и само̀ спираше навсякъде пред пътните врати. Хлапич се чудеше много колко е умно магаренцето и попита стареца защо хората наричат такова умно животно магаре или осел?

Старецът беше наистина много стар, но пак не знаеше как да отговори на този въпрос.

— Когато се родих, магаретата вече имаха това име — каза той.

Хлапич намираше, че това не е право, и съжали, дето не знае по-добре да пише.