Нека всички планини се изправят на пътя ни
- Автор: Карвър Джефри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красномир Крачунов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нека всички планини се изправят на пътя ни». Краткое содержание книги:
— Наистина ли? — Джуел го изгледа накриво със съмнение.
— Казах ти вече — повдигна глава драконът и й намигна.
Тя кимна в знак на отговор, но не изпита особено доверие. Реши да смени образите. Превърна се на летяща кобила, запляска с криле и започна да надмогва насрещния вятър.
— Колко мило от твоя страна — одобри драконът и се премести малко по-близо.
Тя не отговори. Нощта сменяше дрехите си. Облаците постепенно се стопяваха. Луната, леко избледняла, сега осветяваше мъглата, която се кълбеше над голите черни скали.
— Знаеш ли накъде отиваме? — поинтересува се Джуел.
— И още как! — прогърмя в отговор драконът.
После рязко се метна и я хвана с острите си нокти. Тя рязко изписка и пое дълбоко въздух. Чудовището се наведе и раззина челюсти — явно се канеше да я разкъса на части. Джуел се заизвива бясно, задърпа се и се изхитри да се освободи толкова, че да изрита дракона със задните си крака. Копитата улучиха чудовището право в корема. Той изсъска и изтърва жертвата си. Като се завъртя около оста си и зае правилно положение, тя размаха криле и напразно се опита да набере необходимата й височина. Искаше да достигне облаците. Но насреща й се мярнаха ужасните зъби. Без да съобразява точно какво прави, тя се преобрази на ястреб, плясна с криле и полетя като стрела нагоре. Правейки резки завои наляво и надясно, Джуел уплашено се заоглежда назад — къде ли се намираше драконът?
— Юначага! — долетя похвала откъм гърба й.
Огледа се — беше до нея! Панически смени посоката, преметна се през чудовището и се оказа зад гърба му. После се разяри и започна да го удря по опашката.
— Лъжец! — викаше тя. — Обеща, а излъга! Това ли е честта на драконите?
— Естествено.
— Какво! Вие сте и лъжци?
Просто бе невъзможно да си представи бързината на дракона. Само преди миг беше отпред, а вече се носеше над нея. Чудовището я обгърна с крилото си като в мрежа и полетя право надолу. Докато падаха, Джуел трепереше и се мяташе като изплашена птица. С неочаквана точност драконът се приземи на върха на черна скала. Пъхна главата си под крилото — от ноздрите му излизаше жар, а очищата му се оказаха зелени. Помириса плячката си. Наежила се, Джуел твърдо издържа погледа му.
— Излъга, а сега се каниш да ме убиеш! — викна задавено.
Драконът изглежда се смути.
— Разбира се, че те излъгах. Нима не са те предупредили, преди да те изпратят на двубой?
— Никой не ме е изпращал! — визкликна през сълзи тя. — Просто минавах оттука и това е всичко.
Непоносимата горещина накара дъхът й да секне.
— Дай ми поне малко въздух!
Драконът изсъска, но поотвори крилото си.
— Струва ми се, че за тебе е най-добре да приемеш истинския си образ — подчертано изрече чудовището.
Нощта изпускаше мъгли. Хладният въздух я ободри леко.
— Защо пък не — отвърна тя, след като размисли. Съсредоточи се и отново се превърна в Джуел, стройното момиче, обвито в нишките на невронната Мрежа. А около Мрежата, приличащ на сияен ореол, блестеше прозрачният космически кораб.
— Гледката впечатлява — милостиво изрече драконът. — Впрочем, исках тебе да разгледам, а не кораба.
Джуел разтопи образа на кораба. Самотна, изплашена и разтреперана се изправи пред дракона.
— Наричам се Джуел — каза тя.
Драконът отметна глава назад и яростно изрева. Ехото се изгуби по околните планини.
— Не съм те питал за името ти — ревеше той. — Защо ми го каза?! — огромен пламък се стрелна от страшната паст и се стопи в нощната мъгла. Лапите отчаяно задраскаха скалите.
— Какво ти става? — извика Джуел и закри с длани ушите си.
Най-сетне драконът затихна, нещо повече — наведе тъжно глава и я заклати насам-натам.
— Сега и аз ще трябва да ти кажа името си и за нищо на света не бих могъл да те излъжа и да те нападна.
Джуел се намръщи.
— Не го взимай толкова навътре. Не ми трябва името ти.
Драконът съвсем се натъжи.
— Наричам се Острокрил Въртоопашат Ветродухач Страшилището на Висотите.
— Така и не ми трябва!
— Наричай ме просто Острокрил. Господар съм на четирите най-бързи…
— Самохвалко, това си ти — студено каза Джуел.
Той замълча засрамено. И тромаво се раздвижи — терасата беше тясна за двамата.
— Искам просто да продължа полета си — каза Джуел. — Както усещам, на твойта помощ не бива да се надявам.
— Ама ти наистина не си дошла тук за двубой? — засегнато попита драконът.
Тя се замисли — нима наистина го бе обидила с нещо? Острокрил започна да я оглежда внимателно.