Интриги
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Интриги». Краткое содержание книги:
Роуз слушаше мълчаливо тирадите му и правеше, каквото си искаше. Не се съпротивляваше открито, но в никакъв случай не беше готова да изпълни желанието му и да стане съпруга на някой от високомерните английски аристократи. Възнамеряваше да поживее няколко месеца в кралския двор и след това да се върне у дома. За щастие лордът, на когото баща й бе хвърлил око, беше почти сгоден за лейди Ан Уинтър, красива, остроумна, заможна и цивилизована дама. Не и се вярваше, че Пиърс Дефорт ще предпочете нея пред лейди Ан. Щом той оповестеше плановете си за женитба, Роуз можеше да се върне във Вирджиния с някой от корабите на Удбайн. Баща й притежаваше голяма търговска флота. Тя щеше да се върне при него и да му докаже, че е в състояние да води делата му не по-зле от най-добрия мъж.
За съжаление плановете й заплашваха да се провалят. Баща й беше писал на един свой стар приятел и го бе помолил да поеме ролята на неин настойник по време на пребиваването й в Англия.
Докато писмото на Ашкрофт пътуваше през Атлантика, лорд Брайънт почина. Задълженията на настойник преминаха към сина му Джеймисън, мъж, който й беше повече от ненавистен. Представата да бъде зависима от него я плашеше. Докато размишляваше усилено как да се отърве от него, тя забрави за лова и закъсня. Изтича бързо в обора, възседна красивата си черна кобила Джини и препусна като вятър към гората. Може би трябваше да бъде малко по-внимателна. Но същото важеше и за този дързък тип, когото беше съборила в потока. Тя го изгледа предизвикателно.
— Ако сте ранен, сър…
— Много съм добре, по дяволите! — изсъска вбесено Пиърс Дефорт. — И за това не трябва да благодаря на вас, момиче!
Младата жена смръщи чело.
— Както вече казах, готова съм да доведа дворцовия лекар…
— Нямам нужда от лекар.
Роуз скочи гъвкаво от седлото и направи гримаса, когато крачетата й докоснаха калната земя. Прибра полите си и пристъпи към брега на потока.
— Ако не можете да станете…
— Да не искате да ме издърпате от водата? — попита саркастично мъжът.
— Мога да изпратя човек…
— Слушайте, момиче, бихте могли да се научите как да се държите учтиво и разумно — и как да яздите.
— Сър, не желая да се хваля, но аз съм отлична ездачка.
— Не ме разсмивайте!
— Яздя още от най-ранното си детство. Вие нямате и най-малкото основание да се съмнявате в способностите ми. Ако не сте в състояние да контролирате коня си…
— Мило мое дете! Направих всичко възможно да предпазя и вас, и кобилата ви от злополука!
— Аз не съм дете! — възмути се Роуз. — И вероятно ще благоволите да отбележите, че останах на седлото, за разлика от вас, сър.
Пиърс присви очи.
— Току-що се опитах да ви обясня…
— Да, използвахте много добър претекст — прекъсна го със сладко гласче тя.
— Та вие яздихте непредпазливо като двегодишно хлапе! — изкрещя злобно той и изохка ядно, защото едно остро камъче се бе забило в задните му части. Момичето се приближи, опитвайки се да не изцапа сатенените си ботушки и копринените поли.
— Вижте, не исках да ви сторя нищо лошо — продължи нетърпеливо тя. — Макар че сте един нагъл глупак.
— Внимавайте какво говорите! — изръмжа предупредително Пиърс.
— Искате ли да ви помогна или не?
Мъжът се ухили и оголи блестящо белите си зъби. После й протегна ръка.
— Ако можете да стигнете до мен…
Макар и неохотно, младата жена се приведе и се опита да хване ръката му.
Може би не трябваше да прави това. Крал Чарлз беше известен с рицарството си и очакваше подобно поведение и от своите благородници. Но в тази елегантна, безсрамна малка личност имаше нещо, което накара Пиърс да забрави галантните си маниери. Усмивката му стана още по-широка, когато пръстите в светлозелени ръкавици се докоснаха до неговите. Той стисна ръката й с все сила и я дръпна към себе си.
Роуз изписка и падна върху него. Мъжът едва се удържа да не избухне в смях.
— Господи, колко съм несръчен! — промърмори той, докато тя се бореше гневно с мокрите си поли. Усети силното ритане на дългите й крака, почувства меките, пълни гърди и стегнатия корсет, вдъхна дълбоко свежия аромат на цветя.
В продължение на един твърде дълъг миг Пиърс беше възхитен от естествената чувственост на красивата непозната и се опита да прецени дали невинността в смарагдовозелените очи е истинска. Силното въздействие, което тя упражняваше върху него, го учуди и ядоса. Ти си глупак, каза си той. Скоро ще се ожениш за една прекрасна жена, която те обича и нощем изпълнява всичките ти желания. Въпреки това непознатото момиче събуди в слабините му горещо желание, неизпитвано никога досега. Той стисна здраво зъби, за да прогони неканените чувства.