Продай ни своя внук
- Автор: Фитон Петер Т., Беранек Мартин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Фурнаджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Продай ни своя внук». Краткое содержание книги:
— Та това е убийство и „Руст-АД“ не би го понесъл.
— Това са само маймуни. Откога „Руст-АД“ говори за убийство, щом се отнася за изтребването на няколко диви маймуни?
— Някои проучвания на независими учени доказват, че не става въпрос за никакви маймуни, а за човешки интелигентни същества с фино развита култура.
— Не зная за такива проучвания. Нашите експерти стигнаха до други заключения.
— Моля ви, спомнете си за протоколите на Хартман & Колинс или за труда на професор Рабин!
— Не ги познавам.
— Могат да се намерят във всяка обществена библиотека!
— Вече не, мили мой Хунгер, вече не! Вие все още не познавате „Вертитръст“, драги мой.
Хунгер мълчеше. Сега той разбра, че „Вертитръст“ не се шегува и че той би могъл да предотврати изтребването на хората от планетите „Алфа-Кентавър“ само ако — естествено, докато все още имаше някаква власт — използваше контролираните от „Руст-АД“ средства за масова информация.
Това без съмнение щеше да му коства службата, а в крайна сметка може би и главата, защото тук ставаше дума за страшно много власт и страшно много пари.
— … още веднъж, доктор Хунгер: Сега можем ли да продължим?
Хунгер се откъсна от размислите си и кимна. Шалеви продължи:
— С ограничаването съответно премахването на кредита по наследство ние убиваме три мухи с един удар. От една страна, ще редуцираме потреблението и ще засилим производството на снаряжение за колонизацията на двете планети, от друга страна — за инвестициите ще разполагаме със средства, които досега бяха необходими за изкупуване на полиците. С други думи ние значително ще увеличим дела на печалбата. А в края на краищата в ръцете си имаме и такова средство за насилие, с което можем да склоним част от човешкия материал да се пресели в колониалните светове: а именно онзи човешки материал, който се намира малко над или под определената за момента граница за отпускане на кредит и която следователно не може вече да консумира. На тези хора ще предложим опрощение на греховете, ако се задължат до края на живота си да спазват условията ни за колонизацията. Като алтернатива за назидание и същевременно за задоволяване на нуждите „Вертитръст“ предлага да се приеме закон, според който всички престъпници, размирници, паразити и длъжници да бъдат принудени да погасят дълговете си чрез продажба на органите си, жизненоважните си органи, или чрез тотална продажба на тялото си.
Шалеви седна, а на Хунгер се стори, като че ли Войтман очаква възраженията му, ала Хунгер мълчеше.
— Не бива да приемаме нещата чак толкова трагично. Положително се касае за някаква празнота в производството, която в най-скоро време ще бъде запълнена. Пък най-после живеем в правова държава, която няма да ни остави да умрем от глад. И икономиката ни разчита единствено на високата производителност и широкото потребление на масите. Не, не, аз не отдавам толкова голямо значение на тая работа — каза Валтер на брат си, чийто образ тъкмо се сви в екрана на видеотелефона в микроскопична сгърчена точка. Но пред хората Валтер се показваше по-угрижен. В действителност той се тревожеше за бъдещето, тревожеше се от хорските приказки за принудителната продажба на човешки органи, за преселението на някоя от планетите „АК“, ако си затънал в дългове.
Той смръкна шумно дебелата си пура (23 марки), беше предпоследната в кутията, и заточи вълнуващите го проблеми като тесто из мозъка си, без да се приближи нито крачка до някакво решение. Случайно хвърли поглед през прозореца и забеляза, че Герке, съседите отсреща, товарят комбито си с всевъзможна покъщнина. Сегиз-тогиз старият — Герке отиваше до колата, проверяваше багажа, отделяше някои вещи и небрежно ги запокитваше в градината пред къщи, за да освободи място за някои по-важни неща. Значи и Герке също. Боже мой, нима всичко живо ще бъде натикано в бедняшкото гето, преди някой да е сторил нещо? Четири-пет къщи от тази улица пустееха празни, защото предишните им обитатели някоя сутрин или сами бяха поели неизвестно накъде с някоя и друга дребна вещ, или ги бяха напуснали, съпроводени от мъже в черни униформи.
Позвъни се и Валтер нервно се запита кой ли може да бъде. Не беше видял никого да идва насам. Позвъни се повторно, по-настоятелно. Дали се стигна дотам? Дали идваха да вземат него и Маргарет? С тежки стъпки се затътри до вратата, след като смачка скъпата си пура. Застана пред нея и не смееше да я отвори. Отново се позвъни и някой заблъска по вратата.