Морски змейове, моряци и скептици
- Автор: Макюън Греъм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Морски змейове, моряци и скептици». Краткое содержание книги:
Ето как един „твърде интелигентен човек“ дава първото точно сведение за класическия морски змей с дълъг змиевиден врат и малка глава.
През 1848 година станала една от най-прочутите и съмнителни срещи с морски змей. На 4 октомври фрегатата „Дийдълъс“ пристигнала в Плимът от Източна Индия и наскоро плъзнали слухове за морски змей, който капитанът и екипажът видели между нос Добра Надежда и остров Света Елена. Разказът се появил в няколко вестника, между които и „Таймс“ от 10 октомври. Адмиралтейството изпратило писмо до Питър М’Куий, капитан на „Дийдълъс“, с което поискало отчет за срещата, и получило следния отговор:
Сър, в отговор на Вашето писмо с днешна дата, в което настоявате за сведения по истинското положение във връзка със съобщението във вестник „Таймс“, засягащо морски змей с необикновени размери, видян от …„Дийдълъс“ … по време на пътуването му от Източна Индия насам, аз имам честта да Ви уведомя, а така също и Военноморското министерство, че в 5 часа следобед на шести август миналата година, намирайки се на 24 градуса 44 минути южна ширина и на 9 градуса 22 минути източна дължина, при тъмно и облачно време, студен северозападен вятър отляво и високи вълни от югозапад… флотският курсант господин Сарторис забелязал нещо твърде необикновено, което се приближавало челно към нас. Той докладва веднага на дежурния офицер, лейтенант Едгър Дръмънд, който заедно с мен и господин Уйлям Барет се разхождаше по горната палуба. Екипажът беше на вечеря.
След като вниманието ни бе привлечено от обекта, разбрахме, че това е огромна змия; главата и шията й се намираха непрекъснато на около 1,2 метра над повърхността на морето; макар и с приближение, ние сравнихме дължината на животното с вероятната дължина на рейката на гротмарсела във водата и преценихме, че от него a fleur d’eau (на повърхността (от френски). — Б.пр.) се виждаха най-малко 18 метра, но доколкото успяхме да забележим, то не ползваше тялото си за придвижване във водата и не правеше нито хоризонтални, нито вертикални вълнообразни движения. Животното премина бързо, но толкова близо до подветрената страна на кърмата, че за човек с моя опит не бе трудно да долови отличителните му белези с невъоръжено око; то не се отклони от своя курс в югозападна посока, нито докато приближаваше кораба, нито след като пресече нашия килватер, като се движеше със скорост от 12 до 15 мили в час и очевидно имаше определена цел.
Диаметърът на змията непосредствено зад главата й беше 33–35 см; без съмнение това беше глава на змия, а през двайсетте минути, докато се виждаше през далекогледите ни, главата не се потопи нито веднъж под водата; цветът на змията беше тъмнокафяв с жълтеникавобяло около гърлото. Животното нямаше плавници, а на гърба му се виждаше нещо подобно на конска грива или на голям кичур разпилени морски водорасли. Освен от мен и от споменатите по-горе, то бе видяно от старши-кърмчията, помощник-боцмана и кърмчията. Разполагам с рисунка на змията, която направих от скица, непосредствено след като видях животното, и се надявам, че ще мога да я изпратя на Военноморското министерство с утрешната поща.
Писмото било публикувано във в. „Таймс“ на 13 октомври и възбудило любопитството на мнозина. На 28 октомври сп. „Илъстрейтид Лъндън Нюз“ поместило рисунките, обещани от капитан М’Куий. Докладът на капитана бил потвърден от съобщение на лейтенант Дръмънд, публикувано като статия в списание „Зоолъджист“.
Един от хората, хвърлили се най-енергично във възникналите спорове, бил сър Ричърд Оуън. Макар и способен естествоизпитател, сър Ричърд бил отявлен реакционер (той например изцяло отричал еволюционната теория) и отказвал да приеме всякаква възможност за съществуването на морски змейове. По повод на случая с „Дийдълъс“ той написал на свой приятел писмо, част от което била отпечатана по-късно в „Таймс“. Смисълът на писмото бил, че животното, видяно от хората на „Дийдълъс“, било всъщност морски слон, чиято дължина достига 6 метра, а капитанът и екипажът са преувеличили дължината на животното с близо 12 метра. Оуън аргументирал тезата си много умело, но не трябвало в стремежа си да обезличи описаната среща да стига дотам, че да изрази съмнение в посочените размери. Освен това той настоявал, че отчетът на капитана е изопачен от предубедеността в съществуването на морски змейове. Писмото на Оуън предизвикало хапливия отговор на капитан М’Куий, който гневно отрекъл да е преувеличил дължината на животното, заявявайки, че той и екипажът му имат многогодишен опит в преценките си за дължина на предмети във водата. Също тъй той отричал упорито за себе си всякакви предубеждения спрямо морските чудовища.