Морски змейове, моряци и скептици
- Автор: Макюън Греъм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Морски змейове, моряци и скептици». Краткое содержание книги:
Няколко дни по-късно капитан Древар отново видял животното, за което казва:
Бях изненадан да видя отново същото или подобно на него чудовище в 7 ч. сутринта на 13 юли на същата ширина и на осемдесет мили източно от нос Сан Роке. Главата му и около 12 метра от тялото бяха над водата, в хоризонтално положение, когато то премина покрай кърмата на кораба.
Предполага се, че капитанът е видял гигантски калмар, чиито пипала били увити около кита, но това не обяснява разтворената уста и окраската, типична за змиорка. Освен това би могло да се очаква, че калмарът ще разкрие някои от типичните си белези като огромни очи, глава или тяло, а животното, което капитанът видял след няколко дни, няма нищо общо с калмарите. Може би това не е било съществото, видяно от борда на „Полийн“, но изглежда доста неправдоподобно един и същ човек да види при толкова съвпадения друг морски змей. Гигантската змиорка отговаря най-пълно на описаното чудовище, а освен това тя е достатъчно гъвкава и силна, за да се бие с кит, както в разказа. Капитан Древар бил подложен на много подигравки във вестниците, някои от които публикували сензационни съобщения за случая. Естествено, това го разгневило твърде много и когато корабът се върнал в Ливърпул, той и хората му отишли при мировия съдия Т.С. Рафълс и направили клетвени декларации за онова, което били видели.
1875 година донася още две съобщения от Нова Англия. Първото е направено от негово преподобие Артър Лорънс пред негово преподобие Дж.Г. Ууд, който бил естественик и събирал данни за морските змейове.
На 30 юли 1875 година бях с група приятели на борда на яхтата „Принсес“ и тогава видяхме много странно същество между Суомпскот и остров Ег. Доколкото можахме да преценим от разстояние около 130 метра, главата му напомняше главата на костенурка или змия — черна отгоре и бяла отдолу. От време на време то я повдигаше на 2–2,5 метра от водата и я задържаше така в продължение на 5–10 секунди. Отзад на врата му имаше перка, подобна на перката на гриндата, а отдолу, на известно разстояние от гърлото, се виждаше израстък, който с вида си напомняше донякъде за чифта перки на тюлена. Все пак не сме сигурни за израстъка, тъй като съществото не се показа нито веднъж от водата толкова, че да го разгледаме добре. Главата му бе с диаметър около 75 сантиметра. За дължината му не можем да кажем нищо, тъй като се виждаха само главата и вратът.
По същото време животното било забелязано и от неколцина рибари, които потвърждават описанието, направено от свещеника. Няколко дни по-късно капитан Гартън от парахода „Нормън“ праща писмо до един вестник в Бриджтуан, в което разказва за подобно животно, срещнато от него четиринайсет дни по-рано на около трийсет мили южно от залива Суомпскот.
Главата на чудовището се издигаше най-малко на три метра над океана, но оставаше неподвижна само за миг, тъй като животното ту се гмуркаше, ту заставаше отново в същата поза. Подводният гигант бе на черни и бели ивици, които минаваха по дължината на тялото му, от главата към опашката. Гърлото му бе чисто бяло, а главата, която бе изключително голяма, бе съвсем черна; по форма тя приличаше на главата на гущер; от нея изпъкваха по на няколко сантиметра две смолисточерни очи с големината на обикновени чинии. Тялото му беше кръгло, подобно на буре за риба, а дължината му надхвърляше трийсет метра.
Единственото съобщение от 1876 година е твърде странно и идва от Индийския океан. Животното било видяно от борда на „Нестор“, а капитан Уебстър и корабният лекар Андерсън дали клетвени показания пред Донълд Спенс, секретар по правните въпроси във Върховния британски съд в Шанхай.