Чародей
- Автор: Сътклиф Катрин
- Серия: hawthornes #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриана Пристли
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чародей». Краткое содержание книги:
— Този път нямам намерение да се бия с вълците заради вас, Ваша милост.
— Клейтън, направих лоши инвестиции…
Клейтън се обърна с гръб към брат си и закрачи бавно и грациозно по огромния облицован с мрамор коридор към входната врата, където майордомът стоеше като часовой, готов да скочи и да му се притече на помощ.
— По дяволите, Клейтън, изслушай ме! — извика херцогът и Клейтън внезапно спря.
Преди беше виждал този поглед — това бяха очите на глупак, който се е влюбил прекалено силно във властта и престижа. Той би пожертвал всичко, за да запази чест, гордост и достойнство. В крайна сметка обаче обикновено ги губеше само с едно хвърляне на заровете. На Клей това му беше ясно. Той бе спечелил Бейсингстоук по същия начин.
Най-после херцог Солтърдън уморено закри лице с ръце. Раменете му се отпуснаха и той тихо промълви:
— Няма при кой друг да отида, Клей. Банките отказват да ми отпускат повече заеми. Има някои… господа, които заплашват да се оплачат на баба, ако скоро не се издължа. И двамата знаем, че тя отказва да ми предоставя повече заеми, докато не се оженя и не създам наследник.
Мълчание.
Клейтън дълбоко си пое дъх. Зад него тихите стъпки на майордома заглъхнаха надолу по коридора, после някаква врата тихо се затвори в далечината.
— Какво точно искаш да направя?
— Да ухажваш момичето. Накарай я да се влюби в херцога — да се съгласи да се омъжи за него. Доведи я в Лондон за сватбата. Тогава аз, херцогът, ще застана пред свещеника и ще дам брачен обет. Тя изобщо няма да заподозре нищо. Щом като и на херцогинята й е трудно да ни различи, момичето съвсем няма да може. Веднага след като тя забременее, ще я изпратя в имението в Йорк.
— А ако пиленцето не обикне херцога? — натъртено попита Клей.
— Не ставай смешен. Няма жена, която да си съблазнил и която да не се е влюбила лудо в теб.
Отново мълчание. Секундите отминаваха като миниатюрна вечност. Въздухът сякаш бе зареден с електричество.
— Баба никога няма да го приеме, Трей — каза Клейтън най-накрая. — В мига, в който научи, че не си се оженил за аристократка, тя ще анулира брака и ще плати на момичето да си иде…
— Но аз именно това целя. А тя всъщност е аристократка. Лейди Кавендиш — дъщеря на поминал се лорд, който много обичал стари замъци…
— Не — поклати глава Клейтън. — Не ме интересува, ако ще да е кралицата на Англия…
— По дяволите! — изруга през зъби Трей. — Дължиш ми го, Клей.
Клейтън не помръдна. Дори не примигна. Само наблюдаваше брат си така хладно, че Трей отстъпи крачка назад, за да се овладее.
— Дължиш ми го — повтори Солтърдън с по-тих и по-колеблив глас. — Ако не бях аз, сега щеше да си мъртъв, и двамата го знаем. Тогава в знак на благодарност ти ми се закле, че някой ден ще ми се отплатиш.
— Копеле! — изръмжа Клейтън. Обърна се към масивната входна врата, отвори я със замах и бързо заслиза по витите стълби.
— Приемам го като съгласие, Клейтън — изкрещя след него Трей.
Клей грабна юздите от ръцете на коняря, при което конят му запръхтя и се изправи на задните си крака. После хвърли на брат си един мрачен и злобен поглед.
Херцог Солтърдън се усмихна с облекчение и с ръце на устата извика:
— Кълна ти се, че няма да съжаляваш, Клей. Ти самият можеш да се влюбиш в нея!
— Върви по дяволите! — отвърна Клейтън и грациозно се метна на темпераментния си кон, сръчно хвана юздите, без да го е грижа, че ръкавиците му все още бяха пъхнати в колана на тесните му черни бричове. Вятърът разроши тъмната му коса. Докато пришпорваше коня, промърмори на самия себе си: „Ще ми трябва чудо, за да се влюбя в някое момиче, братко мой с черно сърце.“
Глава 2
Той бе затворил миналото си като листа на книга, която знае наизуст. Приятелите му можеха да прочетат единствено заглавието.