Двойно прикритие
- Автор: Годард Кен
- Серия: henry lightstone #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Забунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Двойно прикритие». Краткое содержание книги:
— Открити са четири отделни сметки. Ще получите достъп до тях, ако операцията завърши успешно.
— Когато завърши, а не ако — спокойно поправи своя събеседник подполковник Ръстман. — От чисто любопитство, какво са направили тези момчета, за да ядосат толкова Смолсрийд?
— Тази задача няма абсолютно нищо общо с конгресмена! Ние само сме посредници.
— Десет милиона долара. По дяволите, това са много пари! Логично е да допуснем, че тези федерални агенти сериозно ядосват някого. Може би ще е полезно да знаем кой… и защо.
— Допускай каквото си искаш — отговори Саймън Уотли рязко, — но трябва да разбереш много ясно едно. Вече е имало два опита за ликвидирането им. И двата са се провалили…
Това беше дяволски добър изстрел.
— Отличен изстрел, конгресмене. Не мога да се сетя за повече от половин дузина пъти, когато съм виждал нещо подобно.
Помургавелият надзирател на блатото вдигна палец към Смолсрийд, за да изрази одобрението си, преди да поеме двата трупа на диви патици от обучените ловджийски кучета.
Искрената похвала на уважаван експерт по водни птици като Елиот успокои раздразнения законодател.
— Господ като мой съдия ми показва правотата през целия ми път. — Смолсрийд вдигна самодоволно поглед към празното небе. — Носил ми е късмет през целия ми живот. Благословил ме е с прекрасен ген. Нетрепващи ръце, остър поглед, чисти дробове. И нюх за убийство — добави той, потупа острия си нос, покрит с вени и белези от шарка, и намигна немирно.
— И кучетата го одобряват. — Саймън Уотли се кискаше, докато двата жизнерадостни шоколадови лабрадора подскачаха и пръскаха обитателите на ловното прикритие, след като бяха намерили и донесли още две мъртви патици.
— Ако и другите мои избиратели бяха толкова жизнерадостни, верни и покорни, нямаше да е необходимо да търся други, за да набавя нужните средства за останалата част от моята кариера — рече конгресменът с дрезгав глас, докато изтриваше водата от лицето си.
— Охо, като че ли още едно ято долита от север. — Домакинът кимна към черните петънца в небето, докато сръчно презареждаше първата пушка, която подаде на Смолсрийд. — По-добре хвани кучетата, Лу — добави той, сочейки озъбените лабрадори, нетърпеливи да открият и донесат плаващия труп на последната патица.
Елиот бързо изтри окървавената ръка в джинсите си и грабна каишките на кучетата.
— Още едно ято диви патици? — Ненаситна алчност заблестя в хлътналите очи на Смолсрийд и те изглеждаха много по-големи, отколкото бяха в действителност.
Ръстман замислено кимна с глава.
— Не бих се изненадал. Може би една или две червеноглави патици, ако имаме късмет.
Офицерът не спомена, че конгресменът дължеше голяма част от късмета си на огромните умения на Лу Елиот да залавя от канадските им гнезда младите диви патици, които пренасяше контрабандно през границата и скриваше в оградено място в отдалечен район от семейния резерват на Ръстман. Там, хранени оскъдно и защитавани от хищниците в природата и хората, патиците чакаха благоприятния момент — такъв като посещението на много богат и влиятелен конгресмен, — когато друг добре обучен служител ги пускаше на свобода. Привличани като от безотказен магнит, те политаха обратно по своя миграционен път директно над ловните прикрития за високопоставени личности в резервата на Ръстман.
Не точно като стрелба по патици в клетка, помисли си подполковникът. Но близко. Дяволски близко.
Той се усмихна, доволен от мисълта, че дори опитен ловец като Смолсрийд можеше да стане глупак, когато са вложени достатъчно пари.
— Червеноглави патици?
Очите на политика замигаха алчно. Червеноглавите патици се срещаха много по-рядко от другите. Ръстман кимна.
— Отваряй си очите. Ние…
Но преди богатият земевладелец да успее да потвърди оптимистичните си думи, няколко едва доловими бибипкания го накараха отново да се протегне към малкия радиопредавател на колана му.
— Ръстман — отговори тихо на повикването в микрофона зад яката си и бдителният му поглед последователно обходи заобикалящите ги бурени, водно пространство и небе, докато всички останали в ловното прикритие замълчаха. Нищо друго освен един малък самолет, който летеше високо над далечните облаци на запад и приближаващото се ято патици. Той не забеляза други признаци на живот в околността.
— Изглежда, че се появи дявол на четвърта позиция, подполковник.
Гласът, който Ръстман чу от малката слушалка в дясното си ухо, звучеше глухо и монотонно, резултат от кодираното програмно осигуряване на радиоприемника.
— На какво разстояние?
Гласът съобщи приблизителните координати в югоизточната част, но офицерът продължи да се взира в северния бряг на езерото Логърхед.
— Два, а може би три възла — добави гласът.
— Можеш ли да го идентифицираш? — Ръстман знаеше, че всички останали го наблюдават и без съмнение внимателно слушат думите, които изрича.
— Не разпознах лодката, но според мен със сигурност прилича на проклетото паче ченге.
Ръстман кимна.
„Проклетото паче ченге“ беше неофициалното прозвище на специален агент Уилбър Богс — единственият надзирател от американската Агенция за охрана на околната среда, назначен в тази красива местност на Южен Орегон. И от гледната точка на Ръстман — единствената пречка за безпрепятственото ловуване на водни птици в семейния му резерват.