Фуенте Овехуна
- Автор: де Вега Лопе
- Год: 1951
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Инджов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фуенте Овехуна». Краткое содержание книги:
Командорът (настрани, към Ортуньо):
Като влязат, ти
вратата бързо залости!
(излиза)
Лауренсия:
От пътя ми се махай, Флорес!
Ортуньо:
Нима не сте и вий в числото
на тия дарове?
Паскуала:
Мръсник!
Махни се още тоя миг!
Флорес:
Не прекалявайте, защото…
Лауренсия:
Не стигнаха на командора
кокошки, гъски и свине…
Ортуньо:
Не! Без месото ваше — не!
Лауренсия:
Ще му приседне на сеньора!…
(Лауренсия и Паскуала излизат)
Флорес:
Какъв ли гръм ще прогърми,
какви ли ще валят обиди,
когато командорът види,
че се завръщаме сами?
Ортуньо:
Да служиш никак не е леко:
за да напреднеш, да цъфтиш —
ще трябва всичко да търпиш.
Не щеш ли, бягай надалеко!
(Излизат)
Осма сцена
В Медина дел Кампо.
Повяват се крал Фернандо, кралицата доня Исабел, дон Манрике, свита
Исабел:
Сеньор, опасност ни грози!
Войската нека е готова!
Алфонсо търси битка нова
и вярва, че ще ни срази!
Не е ли по-добре тогава
да го нападнем в близки дни?
Защото малките злини
след време по-големи стават!
Кралят:
Навара, Арагон стоят
зад нас… В Кастилия войската
да сложа в ред — и с непозната
и страшна сила тоя път
пак ще разбия враговете!
Исабел:
Ценя аз справедливостта
наравно с решителността!
Да ви приветствам позволете!
Дон Манрике:
Едни съветници дошли са
при нас от Сиудад Реал.
Приема ли ги моят крал?
Кралят:
Щом са пристигнали — да влизат!
Девета сцена
Същите и двама общински съветници
Първи съветник:
Кралю прославен дон Фернандо,
небето божие ви прати
от Арагон при нас, в Кастилия,
за наше благо и спасение!
Представяме се най-смирено
от името на общината
във Сиудад Реал — пред вас
и вашата чутовна храброст —
и молим кралската ви помощ!
Ний смятаме най-висше щастие
да бъдем поданици ваши,
но лошата съдба успя
да ни отнеме тази чест!
Магистърът на Калатрава,
добре познатия на всички
не само с младата си възраст,
но и със своя войнствен дух —
Родриго Телиес Хирон,
желаейки да разшири
и славата си, и земите
на своя орден, безпощадно
с войска града ни обсади.
Опитахме се ние с храброст
на силата да устоим,
сражавахме се упорито
и кръв шуртеше на потоци
навред от мъртвите тела.
Градът бе взет… Но тая участ
не щеше да ни сполети,
ако не бе Фернандо Гомес!
Той даде помощ и съвет
на младия завоевател!…
Сега магистърът владее
града ни и — уви — противно
на нашите стремежи трябва
да станем негови васали,
освен ако със кралска воля
не сторите сега това,
което трябва да се стори!
Кралят:
Къде е дон Фернандо Гомес?
Първи съветник:
Навярно в своето градче
Фуенте Овехуна. Там
той има дом и там живее.
Известно е, че управлява
с небивал произвол и всява
сред поданиците си ужас!
От него всички се оплакват!
Кралят:
А имате ли предводител?
Втори съветник:
Не, нямаме, сеньор! Мъжете
от благороден произход,
които не умряха в боя,
или лежат със тежки рани,
или са във позорен плен.
Исабел:
Излишно е да губим време!
Веднага всичко да решим!
Ако бездействени стоим,
врагът предимството ще вземе!
Алфонсо във Естремадура
ако навлезе — през врати
отворени ще прелети
и зло към злото ще притуря.
Кралят:
Аз ви нареждам, дон Манрике,
тръгнете още този час,
оная самозвана власт
свалете с мечове и пики!
Вземете с вас и граф де Кабра
от Кордобския род, войник
прославен, знатен и велик,
с душа от храбрите по-храбра!
Щом вероломно ни напада
врагът, ще му дадем урок
със бой безмилостен, жесток!
Манрике:
Решението ви ме радва!
Ще сложа край на наглостта там,
ако не падна в боя сам!
Исабел:
Щом вие тръгвате, аз знам,
победа чака знамената!
Десета сцена