Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)

Еволюцията на човечеството е цикличен процес. Както описах по-подробно в книгата си „Пирамиди на светлината: пробуждане за новите многоизмерни реалности“, нашите електромагнитни енергийни полета и генетични структури еволюират към първоначалното си състояние, а именно светлината — същата светлина, която е нашият Източник, Бог и Създател. До известна степен всеки от нас носи тази светлина в себе си и тя съдържа спомените за всички времена. Паметта на светлината в нас тласка нашата еволюция обратно към нейния произход.

Преди измеримото време и в процеса на еволюцията си като човешки същества ние сме се сгъстявали все повече и повече, докато сме придобили сегашната си форма. В този процес сме се сдобили и с ум, тъй като сме били изправени пред необходимостта да оцелеем като биологични същества. Докато сме мигрирали в различни посоки, тласкани от нуждата от препитание и климатичните промени, е трябвало и да се научим да общуваме помежду си. С това общуване са се развили изкуствата, недоловимите оттенъци в речта, а по-късно и човешкото его. Дори и днес егото на човека му съобщава дали е в безопасност, като го прави въз основа на минал опит. Егото често лъже, тъй като оценява обстоятелствата в светлината не на истината за момента, а на онова, което сме преживели в миналото. Поради това логически мислещият мозък понякога запълва празнините, така че фактите да добият смисъл — и това често ни вкарва в беля! Подобно на махало, ние сме минали покрай най-ниската точка на съществуването си и сега движението ни е насочено нагоре. Тъй като с всички сили се стремим към своя Източник, в нас настъпват някои промени.