Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)

В началото на всяка глава, както и на още няколко места, съм цитирала думите на деца, с които съм общувала. Простотата на техните послания ме вълнува неизмеримо. В много от случаите имам чувството, че Бог, Източникът или Духът говори директно през децата. Те си спомнят.

Когато биват възпитавани добре и насърчавани, Децата на новото време продължават да помнят и успоредно с това споделят с нас удивителни наблюдения и дарби. За съжаление, моят опит показва, че в повечето случаи никой не вярва на поразителните разкрития на тези деца. Те говорят много откровено за онова, което виждат и преживяват, но тъй като са лишени от подкрепа за своите дарби, скоро започват да забравят онова, което са знаели при идването си на Земята. Така постепенно престават да използват дарбите си. Например едно русо и синеоко момиченце, което познавах малко след раждането й, радваше и удивляваше всички, откакто проговори (на много ранна възраст). Сега е на 4 годинки. Ще я нарека Скай (Небе — бел.ред.). Още от съвсем мъничка Скай събира около себе си публика, където и да отиде. Тя е завладяваща личност и привлича всички като магнит. Доскоро, когато хората се съберяха около нея, им говореше за живота, истината и други възвишени неща. Тя е надраснала годините си. Освен това е по-нежна и физически по-съразмерно развита от повечето си връстници. По-късно Скай започна да страни от хората и изобщо престана да споделя пред публика задълбочените си прозрения. Вече не беше жизнерадостна като преди. Когато я попитаха защо е решила да мълчи, отговорът й беше: „Когато говоря пред тях, хората ми се смеят и това ме обижда. Не искам да ми се подиграват, затова престанах да им говоря“. Родителите на Скай са изключително щастливи от нейната надареност и дори я насърчават, но другите най-често я възприемаха като спектакъл, като нещо необичайно, и затова тя прекъсна общуването си с тях. Каква загуба за всички нас! За съжаление, в повечето случаи става така. Ако не получават подходящи грижи, доверие и насърчение, някъде към 5–6 годинки децата издигат около себе си защитни стени от енергия, които блокират информационния поток. Скоро повечето признаци за засилена чувствителност избледняват, вратите към висшето съзнание се затварят и всичко бива забравено. Децата са много чувствителни към това, че са наричани „различни“. Какво нелепо изказване от страна на нас, „просветените“ и „цивилизованите“! Средството за изграждане на един по-положителен свят ни се дава посредством следващите поколения, а ние дори не го забелязваме. Децата на новото време ни носят ключа към тайните на този живот и отвъд него, а ние залостваме вратата. Какво си мислим, че правим?