Даровете на слънцето
- Автор: Робертс Нора
- Серия: the irish trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Даровете на слънцето». Краткое содержание книги:
Не. Било е от дъжда, пердетата, сенките. Остави чая, от който дори не бе отпила, и свали обувките си. Не съществуват никакви призраци. Има само една хубава къщурка на очарователен хълм. И този пороен дъжд.
Легна по корем на леглото, помисли си да придърпа завивката, но заспа, преди да успее да протегне ръка.
Когато се появиха сънищата, сънува битка на зелен хълм: мечове проблясваха под слънчевите лъчи като скъпоценни камъни; феи танцуваха в гората, където лунната светлина се стелеше като сълзи по листата; дълбокото синьо море пулсираше като огромно сърце върху очакващия го бряг.
И във всичките сънища постоянно чуваше тихото ридание на жена.
Глава 2
Джуд се събуди. Беше тъмно като в рог. Огънят бе загаснал — бяха останали само дребни рубинови светлинни. Загледа се в тях все още замаяна от съня. Сърцето й подскочи като див елен — жаравата й заприлича на дебнещи я очи.
Постепенно си припомни всичко, умът й се избистри. Намираше се в Ирландия, в къщурката, където баба й е живяла като момиче. И умираше от студ.
Надигна се, разтърка премръзналите си ръце и затършува да напипа лампата до леглото. Погледна часовника и премигна невярващо — почти наближаваше полунощ. Възстановителната й дрямка бе продължила близо дванадесет часа.
И, откри тя, умираше не само от студ. Умираше и от глад.
Остана загледана в огъня. Изглеждаше й изгаснал и понеже нямаше и най-бегла представа как да го разпали отново, го остави на мира и слезе в кухнята да търси храна.
При всяка стъпка къщурката скърцаше и простенваше. Уютен домашен звук, повтаряше си тя, макар да й се искаше да подскочи и да погледне през рамо. Не мислеше за призрака, за който й разказа Брена. Просто не бе свикнала да чува домашни звуци. Подовете в апартамента й не скърцаха, а единствената червена светлинка, която й се случваше да зърне в тъмното, бе лампичката на алармената система.
Но ще привикне със заобикалящата я среда.
Брена не я беше подвела, откри Джуд. Къщурката бе добре заредена с храна и в миниатюрния хладилник, и в тясното килерче. Може и да й е студено, мина й през ума, но поне няма да умре от глад.
Реши да отвори консерва супа и да я подгрее в микровълновата печка. Озърна се из кухнята с консервата в ръка и направи изненадващо откритие.
Нямаше никаква микровълнова печка.
„Е — помисли си Джуд, — това е проблем.“ Няма как. Ще я стопли в тенджера на печката, но се натъкна на следващия проблем: откри, че няма автоматична отварачка за консерви.
Старата Мод не само бе живяла в друга страна, прецени Джуд, докато преглеждаше чекмеджетата, а направо в друг век.
Успя да се справи с ръчната отварачка, изсипа супата в тенджера и я постави на печката. Избра си ябълка от купата върху кухненската маса, отиде до задната врата и я отвори. Стелеше се мъгла, мека като коприна и мокра като дъжд.
Виждаше единствено въздуха — бледосиви пластове в нощта. Не се различаваха никакви форми, никакви светлини, освен формите, които мъглата придобиваше. Потрепери, пристъпи навън и мигом я обгърна същинска пелена.
Усещането за уединение и обзе внезапно, цялостно и невероятно дълбоко. Никога не бе изпитвала нещо подобно. Ала не бе плашещо или тъжно, даде си сметка тя, протягайки ръка — загледа се как мъглата я поглъща до китката. Беше странно освобождаващо чувство.
Не познаваше никого, никой не я познаваше. От нея не се очакваше нищо. Всичко зависеше от собствените й намерения. Тази вечер — една великолепна вечер — беше абсолютно самичка.
Стори и се, че нощта пулсира: тих, напевен ритъм. Дали не беше морето, зачуди се тя. Или просто мъглата дишаше. Засмя се на себе си и в следващия миг дочу друг звук като звънтене на музика.
Нима бяха гайди и звънчета, флейти и свирки? Омаяна от тях, едва не напусна задната площадка, за да последва в мъглата магията на музиката като мечтател, тръгнал да броди в съня си.
Камбанките, клатени от вятъра, сети се тя и отново тихо се засмя, но този път малко по-нервно. Просто красивите камбанки, които висят пред вратата й. И вероятно още не се е събудила, щом обмисля дали да не затанцува навън посреднощ и да последва звука на музиката в мъглата.
Насили се да влезе обратно вътре и затвори решително вратата. И тутакси чу как супата кипи.
По дяволите! — Бързо отиде до печката и я изключи. Какво ми става? За Бога! Дори дванадесетгодишно дете може да стопли глупава консерва супа.
Забърса печката — изгори си два пръста — и изяде супата права, без да спира да си чете морал.