Предговор (към романа „Ланселот, рицарят на каруцата“)

Впрочем рицарските романи обикновено имат „отворена“ композиция. Въпреки че времето в тях има цикличен характер и в последна сметка образува затворен кръг, между началната и крайната точка на рицарското пътуване могат да бъдат вместени неограничен брой приключения. И тъй като авантюрният характер на рицарските романи безспорно е привличал и поддържал читателския интерес, редица автори не са устоявали на изкушението да „раздуват“ обема на творбите си чрез нови приключения. В това отношение Кр. дьо Троа отново се е изявил като забележителен майстор. И „Ерек и Енида“, и „Клижес“ наброяват под 7000 стиха всеки, а „Ланселот, Рицаря на каруцата“ е изоставен малко след преминаването на тази граница. Края на романа той доверил на своя ученик и помощник Годфроа дьо Лани.

Единственият реално „отворен“ роман на Кретиен дьо Троа се оказва „Персевал, Повестта за Граал“, който останал недовършен. В него водещ е мотивът за търсенето на Светия Граал, един твърде неясен символ на християнството и на мъченичеството на Христос, чрез който повествованието придобива подчертано мистичен и алегоричен смисъл. Твърде вероятно е тази символична утежненост на темата също да не е допадала много на писателя със спонтанни демократични тежнения. Не е изключено и предположението, че преждевременната смърт му е попречила да го завърши. По-важно е да се отбележи обаче, че в различно време няколко автори продължават романа на Кретиен дьо Троа и го довършват, като пълният му обем достига около 50 000 стиха.

Романът „Ланселот, Рицаря на каруцата“ се появява за първи път на български език. Убеден съм, че ще предизвика интерес у читателите, че ще доведе и до други подобни преводи. Чрез този роман българската културна общественост се приобщава към непреходни и съвсем непознати доскоро шедьоври на средновековната френска литература.