Предговор (към романа „Ланселот, рицарят на каруцата“)
- Автор: Хаджикосев Симеон
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предговор (към романа „Ланселот, рицарят на каруцата“)». Краткое содержание книги:
Ала кръстник на новия жанр става роденият на о-в Джързи англо-нормандски поет Робърт Вас (Уенс), който по същото време написва своя „Роман за Брут“ („История на бретонците“), стихотворен преразказ на латинската хроника на историографа Галфрид Монмутски. В сюжетно-тематичен план най-голям интерес представя преливането на античните митологически сказания (по-точно модернизиращата идея за произхода на англо-нормандската аристокрация от потомците на древните троянци) в келтекия митологически цикъл за крал Артур и неговите рицари. Р. Вас за първи път въвежда мотива за Кръглата маса, чрез който крал Артур става „първи между равни“ (primus inter pares), като тази материализирана метафора очевидно е отговаряла и на действителното състояние на нещата при управлението на първите Плантадженети. Във финала на „Роман за Брут“. Вас припомня, че е написал „жеста (т.е. епическата поема — б.м., С.Х.) за бретонците и за рода на бароните, който иде от Брутовия род“. Заключителното двустишие гласи:
Новоизкованият от Р. Вас термин romanz (роман) първоначално е означавал произведение, написано на романски език, а не на латински. По-късно, когато античните сюжети биват постепенно изоставени от авторите на рицарски романи, понятието естествено се превръща в жанрово обозначение и чрез посредничеството на литературата на Ренесанса се свързва и с новия европейски роман.
Романите от гръко-византийския цикъл оформят поредица от творби, възникнали под въздействието не само на елинистическия роман (Лонг, Хелиодор, Ахил Таций), но и на византийски автори (Теодор Продром, Никита Евгениан и Евматий Макремволит). Като пример за въздействието на този дял от античната и средновековната традиция върху западноевропейския рицарски роман може да послужи стихотворната повест на Кретиен дьо Троа „Вилхелм Английски“, несъмнено силно повлияна от анонимния роман „Историята на Аполоний, цар на Тир“ (II в., латинска преработка от VI в.). Колко силно е влиянието на този сюжетно-тематичен цикъл свидетелствува въздействието на романа за Аполоний Тирски върху Шекспировите „романси“ от началото на XVII в. (драмата „Перикъл“ възхожда към този изключително популярен сюжет).
Келтско-бретонският тематичен цикъл за крал Артур и рицарите на Кръглата маса се налага в средновековния рицарски роман през втората половина на XII в. в творчеството на Кретиен дьо Троа. Изследователите на старофренската литература са прави в твърдението си, че написаният почти по времето на първите романи на Кретиен дьо Троа анонимен „Роман за Еней“ бележи прехода към ново литературно качество, достигнало връхната си точка в творчеството на придворния разказвач на Мари дьо Шампан. В „Роман за Еней“, изграден главно върху сюжета, разработен от Вергилий в „Енеида“, акцентът се премества от историко-приключенското начало, присъщо на романите от „триадата“, към авантюрното и любовното начало. Голямото внимание, отделено от анонимния автор на описанието на два типа любов — нещастна (Дидона и Еней) и щастлива (Лавиния и Еней), вече подсказва порасналите възможности за аналитична интерпретация на любовното чувство в сравнение с „физиологическия“ психологизъм на предходните романи. „Роман за Еней“ е първата творба от този жанр, в която доминира идеята за куртоазната любов, повлияна и от широко популярните в Северна Франция Amores на Овидий.
Въпреки несъмненото въздействие на античната латинска и гръко-византийската повествователна традиция, възникването на средновековния рицарски роман около средата на XII в. е свързано със специфичните обстоятелства, при които се развива западното феодално общество през този период. А той се характеризира със забележителен подем на градските общини (главно във Франция), свързан с възхода на занаятчийските корпорации, търговията и на богатите вилани, предходници на буржоазията. Силен тласък получава по това време теологическата мисъл чрез създаването на първите университети и укрепването на манастирските културни средища (достатъчно е да споменем само Сорбоната и прочутото абатство в Клюни). По същото време неотклонно възраства интересът към историята и поезията в дворовете на феодалната аристокрация, която постепенно се превръща в образован меценат и покровител на изкуствата. Тези взаимосвързани процеси дават основание на някои френски и английски учени да говорят за Ренесанс като културно явление още през XII в., но това едва ли е достатъчно обосновано, тъй като разглежданият културен подем протича изцяло в рамките на феодалната обществена формация и не довежда до радикално преосмисляне и подкопаване на средновековния теоцентристки мироглед.