Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
След това Сирина не можа да заспи, страхуваше се да не загуби добродетелта си пред толкова напористите му опити, мислеше си как да се отърве от едрото му отблъскващо тяло. В тези безсънни часове с готовност кроеше планове, макар и да бяха само плод на въображението й. За миг се зачуди дали подобни зли помисли нямаше да я изложат на опасността да не получи опрощение на греховете. Дали Бог прощаваше за лошите постъпки, ако бяха направени с цел да се опази? Дори се помоли Бог да я предвожда в начинанието й, но никой не отвърна на молбата й, а и тя нямаше никакво време през последните четири години. Ето защо разумно си стоеше будна, в случай че Невил реши да се върне.
На следващата сутрин, недоспала, тя посрещна с тих стон шума, който момичетата вдигаха при събуждането си в съседната стая. На какви ли грубости и жестокости щеше да бъде подложена днес? Погледна календара, който сама си беше направила и закачила на видно място над леглото, и надигна умореното си тяло с тържествуващата мисъл за юли и своето избавление.
Готвачката бързала, защото на госпожа Тодъм щели да й дойдат гости в ранния предиобед, и на горния етаж изпратили само чай с препечени филийки — задъхано обясни прислужницата, която ги донесе, след като беше преодоляла многобройните стълбища. Сирина имаше късмет, че успя да си вземе препечена филийка с масло от чинията, преди момичетата да се нахвърлят на оскъдната закуска като вълци. Тя ядеше бързо — като затворник в обща килия, без да е сигурна, че може да защити оскъдния залък от ученичките си?
Скоро след това дойдоха указания Хана и Каролайн да бъдат облечени в най-новите си рокли и да бъдат доведени на долния етаж, за да се запознаят с гостите точно в единадесет и половина. На слизане обаче токът на Каролайн се закачи в муселинения подгъв и от пищната й рокля се откъсна цял волан. Докато се върнат на горния етаж, за да се преоблече, Сирина и момичетата влязоха в приемната с десет минути закъснение.
Икономът извести пристигането им, защото госпожа Тодъм обичаше да си придава важност пред приятелките, и още преди да е успяла да прекоси прага, до слуха на Сирина достигна леденият глас на госпожа Тодъм.
— Къде ти е новата рокля, Каролайн?
— Блайд е толкова непохватна, тя ме бутна по стълбите и с ток разкъсах волана.
— Невъзможно е човек да си намери добри домашни прислужници — жлъчно отбеляза госпожа Тодъм и сковано се усмихна на двете дами, седнали от другата страна на масата за чай.
— И никакви обноски нямат — жалва се една едра матроса със сухо лице. — Наложи ми се да уволня гувернантката миналата седмица, защото не отговаряше на високите ни изисквания.
Сирина разпозна жената на енорийския свещеник, дъщеря на богат търговец, който беше продал значителната й зестра за по-младия син на закъсал барон. Сирина предположи, че високите изисквания на жената на свещеника по-скоро се отнасяха за почтително отношение, отколкото за обноски, тъй като тя самата не притежаваше нито благородство, нито възпитание.
— Удръж цената на роклята от надницата й — бързо се намеси жената на адвоката на Тодъм, сякаш Сирина не стоеше точно зад момичетата, сякаш беше невидима.
— С цените на мадам Ла Клерк това би означавало да не получава нищо две години — изтъкна госпожа Тодъм със смесица от гордост и гняв.
— Така й се пада — заяви жената на свещеника. — Нейният баща ли беше виконт? Един голям безбожник, доколкото си спомням. Комарджия и позор за християнската общност.
— Вие не познавахте баща ми — рязко се намеси Сирина.
Вероятно умората беше причината за непредпазливия й отговор.
— Извини се на госпожа Стантън — озъби се херцогиня Тодъм с разтреперан от гняв глас. — Веднага.
— Не беше учтиво от нейна страна да злепоставя баща ми, без дори да познава него или обстоятелствата — не се предаваше Сирина.
— Неблагодарна нахалница такава. След всичко, което направихме за теб! Извини се! — месестите бузи на Мод Тодъм бяха почервенели от ярост, а очите й щяха да изскочат от орбитите си.
Сирина стоеше предизвикателно, без да е сигурна защо беше постъпила така, но усещаше, че с отказа си извършва нещо като самоубийство. Усещаше и затаената омраза, която сякаш изпълваше стаята със злокобната си тишина.
Госпожа Тодъм се размърда на стола и приглушеното скърцане по килима наруши тишината. После вдигна едрото си тяло със забележителна пъргавина и се нахвърли на Сирина сред шумоленето на копринени фусти. Лицето и поклащащата й се брадичка бяха червени като рак.