Престъплението в къщата на Грюн
- Автор: Сенекал Жакмар —
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нина Венова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Престъплението в къщата на Грюн». Краткое содержание книги:
— В почивка ли, госпожице? — попита Дюлак.
— Да, може и така да се каже. А може да се каже също: без работа. Зависи от коя страна го гледате.
В Париж Терез организираше спектакли в кабарета и кафе-театри, които включваха песни, танци, стихове и атракции. Изпълнението беше суперестетично и софистицирано, по модата, т.е. оценяваше се високо, също както и нейният действителен талант, наследен от баща й. За разлика от своя брат Терез беше истинска Грюн.
— Трябва да ходя на пазар с Диана — добави тя, като се настаняваше до тях на масата с димяща чаша в ръце.
Вотан и инспекторът се спогледаха. Дюлак би предпочел да не тревожат девойката, тъй като още не бяха сигурни в нищо. Но Вотан го изпревари.
— Диана не е спала в къщи — каза той. — Не се знае къде е.
Терез прие новината спокойно.
— Вероятно при Рьоне. Нова кавга с Дьони?
— Страхувам се, че е така.
— Диана има ангелско търпение. Това магаре Дьони не си дава сметка за късмета си.
— Хайде! — отряза Вотан, който се страхуваше да не би накрая полицаят да се разсърди. — Време е да вървим.
Стана, последван от Дюлак.
— Да вървите къде? — попита Терез.
— Където имаме работа.
— Държавна тайна?
— Може и така да е. А ако Диана се върне, кажи й да ме чака у тях. Трябва да й говоря.
— Казвам ти, сигурно е у Рьоне.
Грюн не отговори. Полицаят се сбогува с девойката, която благоволи да му се усмихне — много красива усмивка, помисли си Дюлак, — и двамата мъже напуснаха апартамента.
Едва се озоваха на стълбището, и Грюн се обърна към спътника си:
— А сега, Дюлак, искам истината. Какво точно се опасявате, че се е случило с Диана, и коя е причината за вашето посещение?
Дюлак знаеше, че не може да се измъква повече. А и нищо не доказваше, че мъртвата от Ил е наистина Диана Паские. Затова, без да го молят повече, разказа събитията от тази нощ.
Вотан пребледня.
— Дай боже тези хора да са се излъгали — прошепна той. — Ще бъде ужасно за Дьони. Но… Казвате Вецел. Вецел е приятел, той е от моя кръжок и познава отлично Диана. Възможно ли е да се е подвел?
— Напомням ви, че беше нощ. Наистина светла, но все пак нощ. Освен това лицето — простете ми тази зловеща подробност, — лицето на мъртвата е било обърнато надолу. Още не можем да сме сигурни, че нещастието се е стоварило върху дома ви.
— Как, казвате, е била облечена?
— Според тези, които са я видели, с бяла блузка, пристегната в кръста, и дълга черна пола. Нещо не е в ред ли, Грюн?
— Това отговаря точно на описанието на Диана, ето кое не е в ред. Тя има много бели блузи и ризи, както и четири-пет дълги поли.
— Да, като стотици девойки в Страсбург. Не се измъчвайте, приятелю, и ме придружете до тази прословута Рьоне. Там ще намерите Диана жива и здрава и ще разберете, че напразно сте се тревожили.
Вотан призна, че няма защо да се губят в предположения, и тъй като практичният му ум взе връх, поведе надолу по стълбите. Но при входа се спря.
— Трябва да взема пари от касата си — каза той. — Ще ме почакате ли за секунда?
Отговорът се подразбираше и Грюн хлътна в магазина, където се намираха и двамата преди час. Той го прекоси и отвори широката врата към ателието, снабдена със солидна ключалка.
Не бяха минали и десет секунди, когато инспекторът чу Вотан да надава вик, сетне да го зове задавено:
— Дюлак! Елате бързо!
Спусна се, предчувствувайки нещо сериозно, защото Грюн не беше човек, който ще се развълнува от незначителното. Светлината се процеждаше скъпернически през капаците на ателието, но все пак достатъчно, за да се различат подробностите.
В просторната стая цареше неописуем безпорядък. Касата беше пощадена, но скриновете, класьорите и чекмеджетата зееха, изпразнени от съдържанието си, което отрупваше пода. Ала имаше и нещо по-лошо.
Насред тази бъркотия лежеше проснато в цял ръст едно тяло, едно бездиханно тяло, което Дюлак идентифицира веднага.
Диана Паские.
4
— Но това е невероятно! — възкликна инспектор Холц. — Откриват някакъв труп, после той изчезва, после пак го откриват! Остава сега да изчезне наново!
— Този път е малко вероятно — отвърна невъзмутимо Дюлак.
Намираха се в кабинета на началника на полицейското управление. Чакаха резултатите от аутопсията и засега се губеха в догадки.
— Тогава вечният въпрос: убийство, самоубийство или нещастен случай? — заяви Холц.
— До това невероятно изчезване и повторно появяване на трупа убийството изглеждаше изключено — отбеляза Дюлак.
— Докато сега е почти сигурно.
— Не бих отишъл толкова далеч в твърденията си. Това, че някой е извадил тялото от Ил и го е занесъл в ателието на Грюн, е несъмнено и установява намесата на някаква тайнствена личност. Но дали тази личност е извършила убийството?