Първичен страх
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Володя Първанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първичен страх». Краткое содержание книги:
Нощта след убийството на местопрестъплението е намерен Аарон Стемплър, възпитаник на пастора с ангелско лице, коленичил с касапски нож в ръка.
Аарон твърди, че не е извършил убийството.
Защитата се поема от Мартин Вейл — изключителен адвокат, ненавиждан от прокурори, съдии и политици. Всички твърдят, че този случай най-после ще се окаже неговият „препъни-камък“.
Но известният адвокат разполага с великолепен екип. Вейл започва с това, което умее най-добре. Осмисля случилото се от всички гледни точки — и така започва една съдебна битка, достойна за сравнение с „Невинен до доказване на противното“ и безумен кошмар, сравним с „Мълчанието на агнетата“.
Но в следващите десет месеца Вейл разчленява на парчета града, окръга и щата. Той насъсква щатските и окръжните ченгета срещу градските полицаи. Вътрешните борби стават толкова ожесточени, че се заплашват един друг със съд. Вейл скръства ръце и почва да си реже ноктите — преди да свърши, той се съгласява да оттегли обвиненията си срещу окръга и щата, призовава двамата полицаи и те се нахвърлят върху градския си побратим като двойка разярени бикове.
Преди да се стигне до съд, залаганията вече са изравнени — със значителна сума на страната на Вейл.
Сега Вейл съзерцава мигащите светлини на общинското коледно дърво, клиентът му е хладен като наливна бира в замразена чаша, окръжният прокурор, поел защитата, е на колене в мъжката тоалетна, а седем мъже и пет жени се намират в стаята на съдебните заседатели и се опитват да разберат кой на кого какво е направил и колко ще струва всичко това.
Съдебните заседатели заседават вече от два часа, когато аз преброждам залата и се облягам на перваза до Вейл. Той е свалил жълтата си вратовръзка и я е пъхнал в горния джоб на костюма си от туид, който изглежда така, сякаш е спал с него цяла седмица. Има голяма нужда да се обръсне. В началото на процеса съдията Хари Шоут, един фанатичен консерватор, известен в правните среди като Палача Хари, в сравнение с който хунският вожд Атила би изглеждал като социален реформатор, смъмри Вейл за начина му на обличане.
— С цялото ми дължимо уважение, Ваше благородие — отговори Вейл, аз съм дошъл тук, за да се занимавам с право, а не да позирам за корицата на „Джентълменс ку-ортърли“.
Това определя атмосферата на процеса, по време на който Вейл два пъти е глобен по 1000 долара за обида. Единствената причина да не прекара около десет дни в местния затвор е страхът, че няма да бъде приключен процесът. Никой не иска отново да премине през тази кланица.
— И така, какво мислиш? — питам Вейл.
— Мисля, че мигащи светлини на коледно дърво са образец на лош вкус казва той, гледайки надолу към едно дърво пред съда, което изглежда като червено-зелен светофар. Изглежда като проклета неонова табелка.
— Колко време мислиш, че ще отсъстват?
— Докато решат колко пари да получим.
— Мислиш, че е толкова просто?
— Да! Той запалва нова цигара „Вентидж“ и пуска старата в чашата, където угасва с цвърчене.
— Кога реши, че работата е вързана в кърпа?
— В деня, в който приех делото отговаря Вейл.
Самоувереността и този поглед, това ги сковава. На Вейл никога не му минава през ум, че може да загуби, а само колко голяма ще бъде печалбата.
Съдът заседава вече два часа и четирийсет минути. Присъдата: 7,6 милиона долара за бившия гангстер изведнъж прави Джо Пинеро милионер. Съдебната зала полудява. Силвърмън отново тръгва към мъжката тоалетна. А Мартин Вейл току-що е спечелил за себе си цели 2.5 милиона долара.
Съдията гледа заплашително от високо.
— Може би казва той на Вейл сега ще можеш да си позволиш нов костюм, адвокате.
Мартин Вейл се усмихва нагоре към съдията.
— Това е една възможност.
Два дни по-късно градските власти обжалват.
И сензацията продължава.
Това обещава да бъде една забавна година.