Първичен страх
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Володя Първанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първичен страх». Краткое содержание книги:
Нощта след убийството на местопрестъплението е намерен Аарон Стемплър, възпитаник на пастора с ангелско лице, коленичил с касапски нож в ръка.
Аарон твърди, че не е извършил убийството.
Защитата се поема от Мартин Вейл — изключителен адвокат, ненавиждан от прокурори, съдии и политици. Всички твърдят, че този случай най-после ще се окаже неговият „препъни-камък“.
Но известният адвокат разполага с великолепен екип. Вейл започва с това, което умее най-добре. Осмисля случилото се от всички гледни точки — и така започва една съдебна битка, достойна за сравнение с „Невинен до доказване на противното“ и безумен кошмар, сравним с „Мълчанието на агнетата“.
— Защо така?
— Понеже не му пука, така ли е, мистър Вейл?
Вейл се усмихна. Мъдър стар бухал.
— Да, сър — каза той.
— Нищо не разбирам — каза Бърнсайд на Шонеси. — Можем да отровим живота на това копеленце и ти го знаеш.
— Не съм толкова сигурен — каза Шонеси.
— Аз съм — каза Мелоуей. — Ние ще пипнем Пинеро за укриване на оръжие. Това е углавно престъпление и той вече е лежал три пъти. Ще получи двайсет години или до живот. Когато дойде време да излезе, ще бъде прекалено стар да се радва на това, което ще получи след обжалването.
Той се облегна назад в стола си и се усмихна. Шонеси повдигна вежди и погледна назад към Вейл.
— Окей — каза Вейл, като си загаси цигарата. — Ще се видим в съда.
Усмивката изчезна от лицето на Мелоуей. Фледерман се наведе напред и загледа Вейл.
Шонеси погледна надолу към пода.
— Кажи им — каза той.
— Няма да има дело за укрито оръжие.
— Какво искаш да кажеш?
— Това е бил незаконен арест. Моят клиент не е бил пиян, затова претърсването е било нарушение на правата му. Съдът вече установи, че той не е предизвикал на падението на служителите. Дори ако спечелите намалена присъда, да кажем наполовина, един нов съд няма да промени делото. Ще свършите, като дължите на Пинеро четири милиона, ще ви струва още седемстотин хиляди да изминете отново процеса и всичко ще приключи с много разгневени граждани. Това е погрешен ход, мистър Мелоуей.
В стаята настъпи мъртва тишина. Шонеси се облегна назад в стола си и отново силете пръсти на гърдите си.
— Имаш ли някакво предложение? — попита той.
— Да, сър.
— Нека го чуем.
— Оттеглете обжалването. Делото с пистолета е загубена работа. За благото на общината ние ще приемем една намалена присъда за милион и шестстотин хиляди. Градската община ще плати половината, окръгът и щатът ще платят по четиристотин хиляди. Всички ще се усмихнем мило и Пинеро ще се съгласи да напусне града завинаги. Той и без това иска да се премести в Калифорния.
— Проклет да бъда — каза Фледерман и изплю остатъка от тютюна си в месинговата урни в краката си. Мелоуей и Бърнсайд гледаха Вейл с отворена уста. Шонеси продължаваше да търка палците си един в друг.
— Защо не си помислите? — каза Вейл. — Пак ще се обърнете към мен.
— О, защо да не го уредим сега — меко предложи Шонеси. — Преди някой да има възможност да оплеска всичко. Сега бих си взел един фъстък, синко.
След като Вейл напусна, Арнолд Фледерман стана и с пламнало лице удари по бюрото с ръка.
— Този арогантен малък никаквец — рязко каза той. — Каква беше цялата тази безсмислица относно този, който мести пръв и губенето, и компромиса, и споразумението? За какво, по дяволите, говореше той?
— Той ме цитираше — каза Шонеси с кисела усмивка. — Една лекция, която изнесох преди десетина години, когато е бил студент по право.
— Шегуваш се — каза Фледерман.
Шонеси не отговори. Той взе телефона, завъртя един номер и почака да му отговорят.
— Аз съм Рой Шонеси, за съдията… Е, кажете му да прекъсне за малко, необходимо ми е да говоря с него веднага. Ще чакам на телефона. — Той забарабани с върха на пръстите си по бюрото.
— За какво става въпрос? — понита Бърнсайд.
— Време е за разплащане — каза Шонеси. — Мистър Вейл ще получи един урок по политика… Здравей, Хари. Окей, той се споразумя с нас за милион и шестстотин… Не, нямаше никакъв спор, той можеше да поиска и повече… Виж, той е едно умно момче, Хари, само му трябва малко смирение. Това изцяло е твоя работа.
Удари му един шут.
5.
При Хиджън Пеперудата,
10:30 ч сутринта
По-голямата част от тълпата, идваща на закуска по това време, вече се беше разпръснала. Пред кръглия бар Бърт Шефлин, който отдавна беше удавил кариерата си на голям певец в ръжено уиски, пиеше първата си чаша за деня, като вдигаше чашата с две ръце към треперещите си устни. Барманът Пинс, един бивш професионален борец с бебешко лице, ако борците са изобщо професионалисти, кимна, когато Вейл мина край него на път към задната част.
Двама помощник-адвокати, по ризи, играеха билярд осмица на една-единствена маса до бара. Единият от тях коленичи, визира удара си, стана, внимателно се прицели и хвърли двете топки, когато Вейл мина покрай него.
— Закъснял си! — извика през рамо Хиджън Пеперудата, докато стържеше грила с една шпатула. Тя беше може би най-добрата готвачка в щата, въпреки че със своите 250 фунта определено не беше пеперуда, Тед и Фейна лъскаха масите в ресторантската част.
— Обичайното — извика й в отговор Вейл.
— Сега чистя грила.