Алеята на прокълнатите [bg]

Колата нямаше прозорци, а само екрани, които отразяваха гледката във всички посоки, включително право нагоре и земята отдолу. Той седеше в осветена кабина, която го предпазваше от радиация. „Колата“, която шофираше, имаше осем тежки гуми и бе дълга десет метра. Въоръжението й се състоеше от осем петдесеткалиброви картечници и четири гранатохвъргачки. Носеше тридесет противотанкови ракети, които можеха да се изстрелват право напред или под всякакъв наклон до четиридесет градуса над земята. Във всяка от четирите стени и покрива имаше огнепръскачки. Острите като бръснач „криле“ — с основа, широка четиридесет и пет и дебела над три сантиметра, със заострени върхове — можеха да опишат пълна сто и осемдесет градусова дъга покрай страните на колата и успоредно на земята на височина осемдесет сантиметра. Когато застанеха под прав ъгъл спрямо машината, те се разперваха на метър и осемдесет от двете страни. Автомобилът беше брониран, имаше климатична инсталация, склад за храна и санитарен възел. На вратата от лявата страна на шофьора имаше дългоцевен магнум .357. На лавицата точно над предната седалка лежаха два автоматични пистолета и шест ръчни гранати.

Но Танър разполагаше и с лично оръжие — дълга кама, скрита в десния му ботуш.

Той си свали ръкавиците и избърса длани в дънките си. Предното табло осветяваше червеното сърце, татуирано на дясната му ръка. Ножът, който го пронизваше, беше тъмносин и под него, пак със сини букви, на пръстите му бе написано името му, като първата буква беше на кутрето му.

Хел отвори и разгледа съдържанието на двете съседни отделения, но не намери пури. Затова смачка цигарата си на пода и запали нова.