Алеята на прокълнатите [bg]

Хел отново сви рамене.

— Ами да — призна той. — Преди Голямата чистка.

— Как изобщо си оцелял? Мислех, че са прочистили цялата страна.

— Лежах в затвора — отвърна Танър. — За нападение със смъртоносно оръжие.

— Какво прави след като те пуснаха?

— Позволих им да ме реабилитират. Дадоха ми работа като пощальон.

— А, да, чувал съм за това. Обаче не знаех, че си бил ти. Трябва да си бил много добър. Готвели са те за повишение. После си пребил шефа си и си изгубил работата. Защо?

— Постоянно се заяждаше, че съм лежал в пандиза и за старата ми банда на Крайбрежието. Накрая един ден му казах да се разкара и той ми се изсмя, затова го шибнах с една верига. Избих му предния зъб. И сега пак бих го направил.

— Жалко.

— Бях най-добрият му шофьор. Той изгуби. Никой друг не може да се справи с албъкъркския маршрут, даже днес. Освен ако парите наистина им трябват.

— А самата работа харесваше ли ти?

— Да, аз обичам да шофирам.

— Може би е трябвало да помолиш да те преместят, когато онзи е започнал да те дразни.

— Знам. Ако се беше случило днес, щях да постъпя така. Обаче се бях вбесил, а преди се вбесявах много по-бързо, отколкото сега. Сигурно съм поумнял.

— Ако сега успееш и се прибереш вкъщи, сигурно пак ще те вземат на работа. Ще се съгласиш ли?

— Първо — отвърна Танър, — мисля, че няма да успеем. И второ, ако успеем и в града все още има хора, предпочитам да остана там, отколкото да се върна.

Грег кимна.

— Навярно е разумно. Ще те приемат като герой. Никой няма да знае много за миналото ти. Някой ще ти предложи нещо хубаво.

— Герой, пфу — изсумтя Танър.

— Аз обаче ще се върна, ако успеем.

— И ще заобиколиш нос Хорн?

— Да. По-лесно ще е.

— Може да е забавно. Но защо искаш да се върнеш?

— Имам стара майка и много братя и сестри, за които се грижа. Освен това имам приятелка.

Небето започна да се смрачава и Танър усили екрана.

— Каква е майка ти?

— Много е добра. Вече е възрастна. Отгледа ни всичките, а ние сме осем. Обаче сега има ужасен артрит.

— Каква беше, когато си бил малък?

— През деня работеше, но ни готвеше и понякога ни носеше сладки. Сама шиеше повечето ни дрехи. Разказваше ни много неща, например за преди войната. Играеше с нас и понякога ни подаряваше играчки.

— Ами старецът ти? — попита го Танър след малко.

— Пиеше много и постоянно си сменяше работата, но не ни биеше чак толкова. Прегази го кола, когато бях на дванайсет.

— И сега ти се грижиш за всички, така ли?

— Да. Аз съм най-големият.

— С какво се занимаваш?

— Поех предишната ти работа. Пощенския маршрут до Албъкърки.

— Майтапиш ли се?

— Не.

— Проклет да съм! Горман още ли е началник?

— Миналата година се пенсионира по болест.

— Проклет да съм! Смешна работа. Слушай, в Албъкърки ходил ли си в бар „При Педро“?

— Бил съм там.

— Онова русо момиченце още ли свири на пианото? Маргарет?

— Не.

— Жалко.

— Имат нов пианист. Един дебелак. Носи голям пръстен на лявата ръка.