Лиценз за убиване
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лиценз за убиване». Краткое содержание книги:
Око за око, зъб за зъб.
Големите успехи в шпионския бранш печелят на агент Мич Рап много врагове. Смъртта му желаят не само чуждестранни групировки, но и висши държавни служители, които Мич неведнъж е спасявал в критични ситуации. За неудобния агент е обявена награда от 20 милиона долара.
Решили, че е време да го елиминират, силните на деня задействат своята смъртоносна машина и за пръв път безцеремонният Рап се превръща от преследвач в преследван.
„Лиценз за убиване“ катапултира читателя директно на огневата линия — тук минираните полета са скритата информация, интригите по коридорите на властта и тайните на ЦРУ.
Никой не обърнал особено внимание на дейността на Халил, докато не настъпил съдбоносният единайсети септември. След тази дата всичко се променило. Когато накрая французите арестували Халил, то било по подозрение, че е участвал в заговор за организирането на бомбени атентати по парижките гари. По подобие на тези в Мадрид. Бил вербувал шестима младежи, всичките под седемнайсет години. Те трябвало да се превърнат в атентатори-самоубийци. Халил им обещал, че когато отидат в рая, ще бъдат възнаградени прещедро. Щели да бъдат пречистени и възвисени, щели да бъдат почитани като герои, семействата им щели да бъдат заобиколени от грижи и уважавани. Основната тежест по извършването на атентатите, разбира се, паднала върху младежите. Халил щял да остане в сянка. Така и щяло да стане, но ЦРУ вече било взело на мерника си Халил. Хакерите в Ленгли пробивали една след друга защитните компютърни системи на банките, за да проследят парите, които изпращали в Щатите саудитците. Те се натъкнали на Халил и уведомили френското контраразузнаване ДСТ.
Когато френските власти провели внезапна акция в апартамента му, те не открили нищо уличаващо. Но полицейските кучета били привлечени от нещо в друг апартамент на същия етаж. Силите за сигурност разбили вратата и намерили елечета за самоубийци и достатъчно експлозиви, за да литне сградата във въздуха. Халил бил пратен в затвора заедно с шестте момчета. Всички те мълчали на разпитите и били пуснати само след година и нещо. В това време разузнавателните служби умували каква част от информацията да разкрият на полицията, за да не издадат ценния си източник. Когато случаят стигнал до съда, френско-американските отношения били стигнали най-ниската си точка. Съдията бил ужасен от липсата на категорични доказателства за вината на подсъдимите. Погледнато по този начин, Халил не бил извършил никакво престъпление. Той бил просто вярващ човек, чието единствено прегрешение било, че се е запознал с някои лоши хора. Съдията наредил веднага да го освободят. Шестимата младежи били обвинени в притежание на експлозиви и получили леки присъди. Халил бил върнат обратно в Канада. Само седмица след това той отново проповядвал в джамията си и призовавал младите богомолци към джихад. Очевидно поведението на френския съдия му било внушило чувството за недосегаемост.
В интерес на истината Рап имаше и по-сериозни неща, за които да се тревожи, но този тип му танцуваше по нервите. Преди три седмици в Афганистан една кола се беше блъснала в барикада, охраняваща американски обект. Когато пазачите приближили, те открили, че върху педала на газта бил сложен камък, а зад волана с верига било приковано момче, което било в безсъзнание. Колата била натъпкана с експлозиви, които, слава Богу, не избухнали заради дефектен детонатор. Момчето било освободено от веригата и когато се съвзело, веднага започнало да разказва невероятната си история. Родителите му емигрирали от Йемен в Канада, когато бил още дете. Шейх Халил Мухамад уредил да замине в Саудитска Арабия за религиозно обучение, но щом пристигнало в Мека, момчето било завързано, запушили му устата и после загубило съзнание. Когато се свестило, видяло, че американските войници го измъкват от кола.
Цялата тази информация беше предадена на канадската Служба за сигурност и разузнаване, която на свой ред направила опит да разпита Халил във връзка с отвлеченото момче. Той веднага станал агресивен, повикал адвоката си и Мюсюлманския съвет на Монреал. Главният прокурор на Канада се ужасил от възможността да го обвинят в липса на толерантност и се разкрещял на разузнавателните служби. Казал им да не закачат Халил и неговата джамия. Хора непрекъснато изчезвали и само защото хлапето било отвлечено, не означавало, че е замесен Халил.
Рап обаче не беше толкова лековерен. Той задейства по случая най-добрия си хакер, Маркъс Дюмонд. Само за три дни Дюмонд откри доста нередности в банковите сметки на Халил. Беше червив с пари, дадени му от уахабитите, причината за което вероятно се криеше във факта, че беше изпратил още две нищо неподозиращи момчета за религиозно обучение в Саудитска Арабия. Рап и хората му не можаха да открият дали момчетата наистина се обучават, но родителите им признаха, че не са получавали вести от децата си от няколко месеца. Били им обяснили, че заради строгите религиозни порядки в училището трябва да мине поне една година, преди да им разрешат да се обадят вкъщи. На Рап тази история му намирисваше и източникът на миризмата беше Халил Мухамад.
Със сигурност светът беше пълен с много по-опасни престъпници и злодеи, но този беше твърде близо до Щатите. И твърде нагъл. Кой знаеше какво щеше да му роди главата, ако го оставеха на спокойствие. Не, по-добре беше да се оправят с него още сега. Да направят от него пример за назидание на другите. Кенеди искаше той да изчезне, но Рап имаше по-добра идея. И колкото повече мислеше върху нея, толкова повече му харесваше.