Лиценз за убиване
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лиценз за убиване». Краткое содержание книги:
Око за око, зъб за зъб.
Големите успехи в шпионския бранш печелят на агент Мич Рап много врагове. Смъртта му желаят не само чуждестранни групировки, но и висши държавни служители, които Мич неведнъж е спасявал в критични ситуации. За неудобния агент е обявена награда от 20 милиона долара.
Решили, че е време да го елиминират, силните на деня задействат своята смъртоносна машина и за пръв път безцеремонният Рап се превръща от преследвач в преследван.
„Лиценз за убиване“ катапултира читателя директно на огневата линия — тук минираните полета са скритата информация, интригите по коридорите на властта и тайните на ЦРУ.
— Саид, съзнаваш ли какво ме караш да направя? — попита принцът с добре отрепетиран тон. — Имаш ли представа кой е Мич Рап?
— Той е убиец, неверник. Той е виновен за смъртта и оскверняването на сина ми. Това ми е достатъчно.
— Длъжен съм да те предупредя, че този Мич Рап е изключително опасен. Носят се слухове, че е любимец на самия президент на Щатите, както и на краля.
— Той е неверник — повтори наскърбеният баща и се обърна към духовния глава: — Слушал съм вашите проповеди. Та не сме ли в момента във война, война за оцеляването на Исляма? Та нали вие ни призовавате да се изправим с оръжие в ръка срещу неверниците?
Лицето на духовника, или малкото, което се виждаше от него зад гъстата брада, не показа никаква реакция. Шейхът само затвори очи и кимна.
Саид отново погледна към принца:
— Аз не съм политик или държавник, нито божи служител. Аз съм бизнесмен. Не очаквам от теб да подкрепиш моите действия. Единственото, което искам, е да ме упътиш в правилна посока. Дай ми име и оттам нататък аз ще се оправям.
Рашид не би могъл да е по-доволен от развоя на събитията. Само дето можеше да се мине и без толкова публично огласяване на молбата. Той беше прогнозирал поведението на Саид почти със сто процента точност. Запази хладнокръвие и остана да седи спокойно, за да не издаде нетърпението си.
— Саид, познавам човек, който е много талантлив и притежава необходимите умения. Но услугите му са изключително скъпи. Аз обаче те познавам добре и знам, че това няма да е проблем за теб.
Саид кимна ентусиазирано. Беше спечелил за кратко време милиарди, първо чрез прокарване на телефон и електричество в цялото кралство и дори в страните от региона. Сега умножаваше богатството си, като прокарваше хиляди километри фиброоптични кабели.
— Ще го пратя при теб да поговорите, но ти на никого не трябва да споменаваш за срещата ни. Споделям напълно гнева ти и ти желая успех в твоето начинание. Дай ми дума като мой най-стар приятел, че никога и на никого няма да разкриеш моята роля в плана. Напоследък кралството се превърна в доста опасно място, а и моите братя не биха се отнесли с такова съчувствие към мен както аз. — Рашид очевидно имаше предвид проамерикански настроеното правителство.
Саид изскърца със зъби.
— Толкова много неща бих искал да изрека на глас, но както казваш, кралството напоследък се е превърнало в много опасно място. Давам ти думата си, ще бъда гроб. Няма да говоря за това дори с мъжа, който ще ми пратиш.
— Така е по-добре. — Рашид се усмихна и стана заедно с приятеля си. Двамата започнаха да се разхождат из просторната зала. Само духовникът остана седнал.
— Защото, приятелю мой, ако успееш да убиеш господин Рап и американците разберат, че ти стоиш зад убийството, кралят ще ти отреже главата. Ако се провалиш и господин Рап разбере, че си замесен… ще направи неочаквано посещение на теб и семейството ти и краят ти ще е по-болезнен, отколкото можеш да си представиш.
Саид кимна.
— Как да разпозная твоя човек?
— Той е германец. Изключено е да го объркаш с друг. Много е способен. Само му кажи какво искаш от него и той ще се погрижи за останалото.
3.
Рап пристигна на следващата сутрин с малък реактивен самолет „Фалкон 2000“, нает чрез подставена компания във Вирджиния. Тъй като самият имаше разрешително да пилотира, Рап участва в полета като помощник-пилот и беше облечен подобаващо. С униформа и поизтрит, но фалшив паспорт той бързо мина през митническия контрол на частното летище и взе такси до хотела, в който беше отседнал екипът. Беше събота сутринта — седмият ден на екипа. Бяха четирима заедно с Коулман. Съвместното им сътрудничество с Рап датираше от петнайсет години. Те се познаваха като пръстите на ръката си, знаеха методите си на действия и си имаха взаимно доверие, което в техния занаят не беше никак маловажно.
Коулман го чакаше в хотелската стая, готов да му разясни тактическата ситуация. Останалите трима мъже бяха навън и следяха обекта. Бившият военноморски „тюлен“ беше с около три сантиметра по-нисък от Рап. Обикновено поддържаше русата си коса късо подстригана, но сега я беше оставил дълга и тя стърчеше над ушите му, а отзад се спускаше на леки къдри до яката на ризата му. Коулман беше строен, с атлетично телосложение, но изглеждаше някак отпуснат и спокоен, което в повечето случаи беше измамно и фатално за противника. Уверен във възможностите си, той вече не изпитваше необходимост да се доказва пред когото и да било и за каквото и да било. Беше минал през всякакви перипетии, беше оцелявал и в най-трудни ситуации и умееше да държи устата си затворена. Такива бяха принципите на „тюлените“. Когато се събираха в компания, те може и да си разказваха спомени един на друг, но извън братството на командосите от специалните части всякакви приказки за реални операции бяха табу за тях. А те бяха много сплотено братство, членовете на което не обичаха фукльовците.