Приказки за размисъл (Приказки за приспиване на деца и събуждане на възрастни)

Докторът го успокоил и продължил с обяснението си. Разбира се, че нищо не пречело на Хуан да продължава да прави същите неща. Нещо повече, било много важно да продължава да ги прави, но не трябвало да очаква, че ще ги споделя с предишните си приятели.

Психиатърът обяснил на Хуан, че той наистина можел да плува, но трябвало да се състезава с тези, които имат същия недъг… Че можел да ходи на танци, но в клубове с хора, чиито крака също ги няма… Можел да излиза да тренира по крайбрежната улица, но се налагало да се научи да го прави с други инвалиди.

Хуан трябвало да разбере, че приятелите му нямало да бъдат с него така, както преди, защото неговото положение вече било различно от тяхното… Вече не били равностойни.

За да може да се отдава на любимите си занимания, както и на други, щяло да е по-добре да свикне да го прави с равностойни хора. Следователно трябвало да съсредоточи усилията си в изграждането на нови отношения с равностойни хора.

Хуан почувствал, че все едно камък е паднал от сърцето му, и това усещане го успокоило.

— Нямам думи да ви кажа колко съм благодарен за помощта ви, докторе — казал Хуан. — Колегите ви ме накараха да дойда почти насила, но сега разбирам, че са били прави. Разбрах посланието ви и ви уверявам, че ще последвам съветите ви, докторе. Много ви благодаря, посещението ми при вас беше наистина полезно.

— Нови отношения с равностойни хора — повтарял си Хуан, за да не забрави.

Хуан Безкракия излязъл от кабинета на психиатъра и се върнал у дома си…

Приготвил електрическия си трион…