Глинената маймуна
- Автор: Фримен Ричард Остин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиана Цветкова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Глинената маймуна». Краткое содержание книги:
— Много жалко — каза съдия-следователят. — Изглежда, че няма никаква възможност да се установи кой е престъпникът.
— Не бих казал това — отговори началникът на полицията. — Сега неговите отпечатъци са в Скотланд Ярд и ако някога попадне в затвора и му вземат отпечатъци, той ще бъде идентифициран и съден. И тогава има голяма вероятност да намерим диамантите и да разкрием самоличността на крадеца.
— Да се надяваме, че ще стане така — каза съдия-следователят. — Но за това разследване е важен фактът, че засега самоличността на убиеца е неизвестна. Имате ли да добавите нещо?
— Има още една подробност — отговори полицаят. — След като отпечатъците бяха заснети, изследвахме палката и открихме ясни следи от кръв и два косъма. Космите и палката се съхраняват, а аз изпратих в Скотланд Ярд няколко косъма и кръвна проба от трупа на убития.
— Това може да послужи като потвърждение — каза съдия-следователят, — въпреки че нямаме съмнения, що се касае до причината за смъртта. И последният ми въпрос. Като човек, опитен в тази област, имате ли някаква представа как е станало всичко и какво представлява престъпникът?
— Що се отнася до престъпника, моето впечатление — което споделят и колегите ми — е, че той не е закоравял убиец. Цялата история показва, че е аматьор. Човекът няма досие в полицията, очевидно е бил невъоръжен и не се е показал нито вещ, нито опитен. Изглежда, някой случаен човек, вероятно скитник, се е вмъкнал случайно в имението, обикалял е около къщата и когато стигнал осветен прозорец, погледнал между пердетата, видял мистър Кемпстър да тегли диамантите и да ги разглежда върху черното кадифе. После мистър Кемпстър е излязъл от стаята и ето ти големия шанс за крадеца на дребно. Човекът просто е отворил прозореца, покатерил се е, грабнал диамантите, скочил долу и хукнал да бяга. Всеки може да го направи. От наша гледна точка тъкмо това е лошото в този случай. От друга страна, тъй като му е за първи път и не знае тънкостите на занаята, ще изпадне в голямо затруднение, когато се опита да продаде диамантите.
Съдия-следователят се съгласи с тази възможност, но не прояви особен интерес. Тъй като бе получил всички възможни показания, свързани с разследването, той освободи началника на полицията и взе думата, за да обобщи накратко фактите:
— Това, което имам да ви кажа, господа съдебни заседатели, е малко — започна той. — Вие чухте показанията, които разкриват цялата тъжна история. Навярно не изпитвате никакви съмнения, че доблестният полицай, чиято трагична и преждевременна смърт е предмет на това съдебно дирене, е убит от избягалия крадец. Но трябва да изтъкна, че ако вашето становище е такова, законът ви задължава да признаете за виновен в предумишлено убийство този неизвестен човек. В това отношение законът е съвсем категоричен. Ако някой, извършвайки углавно престъпление, убие или косвено причини смъртта на друг човек, той се обвинява в предумишлено убийство, независимо дали наистина е възнамерявал да убие, или не.
Няма доказателства дали беглецът е искал, или е възнамерявал да убие полицая. Но той му е нанесъл удар, с който е могъл да го убие и в действителност го е убил, а в същото време беглецът е извършил и углавно престъпление. Следователно той се обвинява в предумишлено убийство. Това е всичко, което имам да кажа.
Явно заседателите вече бяха взели решение по въпроса, защото след съвсем кратко заседание председателят обяви, че всички са съгласни с присъдата.
— Смятаме — продължи той, докато следователят взе писалката си, — че полицаят е бил убит в Клей Уд от непознатия, който е влязъл в къщата на мистър Кемпстър, за да извърши кражба.
Следователят кимна.
— Да — каза той, — аз съм напълно съгласен с вас и ще внеса предложение този неизвестен човек да бъде съден за убийство. Сигурен съм, че ще се присъедините към мен, за да изкажем нашите най-дълбоки съболезнования на семейството на доблестния полицай, който е пожертвал живота си при изпълнение на служебния си дълг.
Така тъжно завърши приключението, при което за пръв път бях въвлечен в непосредствена близост със сериозно престъпление. Най-малкото имах чувството, че това е краят му, че за последен път слушам за тази трагедия и за зловещата призрачна фигура, минала така близо край мен в края на гората. Това бе понятно, защото бях играл ролята на статист в тази драма и вече нямах нищо общо с нея, пък и връзките ми с Нюингстед и жителите му щяха да бъдат прекъснати, когато титулярят доктор Уилсън се завърнеше от отпуск.