Неочакваният гост
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Десислава Главева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Неочакваният гост». Краткое содержание книги:
— Разбирам — каза Старкуедър, като внимателно я наблюдаваше. След малко замислено повтори: — Разбирам.
Лора бързо стана и отиде до масата с креслото, за да изгаси цигарата си.
— Не е нужно да ми вярвате — извика тя. — Не е нужно да вярвате на нито една моя дума. Всичко, което ви казах досега, може да е било просто измислица.
— Вече ви обясних, че ще рискувам — отговори Старкуедър и продължи: — А сега, какво представлява тази, как й беше името… Бенет — Бени? Съобразителна? Интелигентна?
— Тя е много способна и изпълнителна — увери го Лора.
Старкуедър щракна с пръсти.
— Току-що ми хрумна нещо! — каза той. — Защо никой в къщата не е чул изстрела?
— Ами… майката на Ричард е доста възрастна, а също и недочува — отвърна Лора. — Стаята на Бени е в другия край на къщата, а жилището на Ейнджъл е съвсем изолирано и има тапицирана врата. Що се отнася, разбира се, до младия Жан — той спи в стаята отгоре, ляга си рано и сънят му е много здрав.
— Всичко това е изключително благоприятно — отбеляза Старкуедър.
Лора изглеждаше озадачена.
— Какво предлагате? — попита тя. — Смятате, че можем да направим така, че да изглежда като самоубийство?
Той се обърна, за да погледне отново трупа.
— Не — отговори той, поклащайки глава. — Боя се, че няма надежда да заприлича на самоубийство.
Той отиде до инвалидния стол и остана загледан за момент в тялото на Ричард Уоруик, след това попита:
— Предполагам, че си е служил с дясната ръка?
— Да — отговори Лора.
— Да, боях се, че е така. Във всеки случай не би могъл да се застреля под такъв ъгъл — заяви той и посочи лявото слепоочие на Уоруик. — Освен това няма следи от обгаряне. — Замисли се за секунда-две и после добави: — Не, стреляно е от известно разстояние. Самоубийството е напълно изключено. — Той отново помълча за миг, преди да продължи: — Но, разбира се, стават и злополуки. В края на краищата, би могло да се е случило точно това.
След продължителна пауза той започна да пресъздава онова, което беше намислил.
— Значи да допуснем, например, че съм пристигнал тук тази вечер. Както всъщност си беше. Че съм нахълтал слепешката през онзи прозорец. — Той отиде до френския прозорец и се направи, че влиза опипом в стаята. — Ричард си е помислил, че съм крадец и е дал напосоки един изстрел. Е, това изглежда много правдоподобно, имайки предвид бойните му подвизи, за които разказахте. Тогава аз се приближавам до него — и Старкуедър отиде бързо до трупа в количката — … и извивам пистолета настрани…
Лора припряно го прекъсна:
— А той е гръмнал при вашата схватка… нали?
— Да — съгласи се Старкуедър, но веднага се поправи. — Не, не става. Както казах, полицията бързо ще установи, че с пистолета не е стреляно от толкова близо. — Той премисли отново ситуацията и после продължи: — Добре, да речем, че веднага съм му отнел оръжието. — Поклати глава и разпери безпомощно ръце. — Не, и това не става. След като съм му отнел пистолета, защо, по дяволите, ще трябва да го убивам? Не, боя се, че звучи наивно — въздъхна той и после реши: — Добре, да се спрем на убийство. И просто, и ясно. Но убийство от външен човек. Убийство от някой непознат или непознати.
Той прекоси стаята, отиде до френския прозорец, вдигна завесите и погледна навън, сякаш търсеше нещо, което да му подскаже друго решение.
— А ако е бил, да речем, истински крадец? — предложи услужливо Лора.
Старкуедър се замисли за миг и после каза:
— Е, предполагам, че би могло, но ми се вижда прекалено нереално. — Той помълча за миг, сетне добави: — Ами някакъв враг? Навярно звучи мелодраматично, но от това, което ми разказахте за съпруга си, той ми прилича на човек, който би могъл да има врагове. Прав ли съм?
— Ами… да — отвърна Лора бавно и колебливо. — Предполагам, че Ричард би могъл да има врагове, но…
— Оставете засега „но“-тата — прекъсна я Старкуедър, изгаси цигарата си в пепелника на масата до инвалидната количка и отиде до канапето, на което седеше тя. — Кажете ми всичко за враговете на Ричард. Предполагам, номер едно ще е онази мис… нали се сещате, с тресящия се задник — жената, по която той е стрелял? Но не бих допуснал, че от нея може да излезе вероятен убиец. Както и да е, надявам се, че тя все още живее в Норфък и би било малко пресилено да приемем, че ще си вземе билет, за да дойде в Уелс за един ден, да го гръмне и да се прибере. Кой друг? — настоя той. — Кой друг може да му е имал зъб?