Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник». Краткое содержание книги:
— Вече не сме провинция, а доста голям град — възрази Дейтън.
— Колко?
Очите на посетителя се заковаха върху лицето на Мейсън.
— Готови сме да платим за вашето сътрудничество, господин адвокат — рече той. — Отделно ще платим и на Елън Калвърт…
— Колко?
— Кажете вие…
— Не знам.
— Ние сме в състояние да платим назованата от вас сума — заяви Дейтън. — Разбира се, ако тя е в разумни граници…
— Трябва да помисля по въпроса — отвърна след кратко колебание Мейсън.
— Разбира се, господин адвокат, разбира се… Наясно съм, че този въпрос трябва да бъде обсъден с клиентката ви.
Дейтън рязко стана на крака:
— Аз ли да ви потърся, или ще го сторите вие?
— По-добре ми дайте телефон, на който мога да ви открия.
— В такъв случай ще се наложи да ви позвъня по-късно. Разбирате, че съм пътувал цяла нощ, а от летището дойдох направо в кантората ви. Все още не съм си намерил хотел. Предполагах, че ще имам известни затруднения да се срещна с вас, тъй като вие сте известен адвокат и твърде зает човек. Нещо повече — вие сте прочут адвокат… Ще ви се обадя в момента, в който се настаня. Благодаря, че ми отделихте от времето си, господин Мейсън.
Дейтън решително се насочи към вратата, от която се излизаше направо в коридора, отвори я и напусна кантората.
— Частен детектив — отбеляза Мейсън. — От онези момчета, които носят револвер под сакото си и не се спират пред нищо. Нали пазиш телефона на клиентката?
Дела Стрийт кимна.
— Ще й позвъним след малко. Преди това искам да ме свържеш с детективска агенция „Дрейк“. Предпочитам да разговарям лично с Пол Дрейк…
Секретарката набра номера. Детективска агенция „Дрейк“ се намираше на един и същи етаж с кантората на Мейсън, оттатък асансьорите. Пол Дрейк беше в кабинета си.
— Пол — пое слушалката Мейсън. — Току-що разговарях с един частен детектив, познах го по издутината под мишницата. Доста решителен тип… Пристигнал е от Средния Запад със задачата да открие една моя клиентка. Очаква веднага да се свържа с нея и вероятно допуска, че няма да го направя по телефона. Следователно мога да очаквам опашка…
Ето какво мисля да направя… Точно десет минути след като приключим нашия разговор, аз ще изляза и ще тръгна към асансьорите. От теб искам да бъдеш в кабината, можем да разменим мисли за времето. Слизаме долу и се разделяме. Аз се отправям към стоянката на ъгъла, вземам едно такси и тръгвам към железопътното депо. Там провеждам един разговор от уличен телефон, вземам друго такси и се връщам в кантората. От твоите хора искам да покрият целия маршрут, за да видим дали някой ме следи… Можеш ли да го направиш?
— Мога — отвърна Дрейк. — Двама от сътрудниците ми са тук и пишат рапорти. Ще пратя единия от тях да хване такси и да те чака…
— Много добре. За всеки случай му кажи къде отивам. Ако случайно ме изпусне на някой светофар, да идва направо в депото… Аз ще се помотая пред телефонните кабини… А сега засечи времето. Излизаме точно след десет минути!
Мейсън остави слушалката и се обърна към секретарката си:
— Дела, дай ми номера на Елън Адеър.
— Това не е ли много шум за нищо? — погледна го с любопитство момичето. — Толкова труд за едно голо подозрение!
— Не е голо подозрение — поклати глава Мейсън. — Ако този тип не е частен детектив, значи трябва да ходя на врачка. А след като някакъв провинциален вестник ми праща частен детектив, а не репортер, значи става въпрос за нещо голямо. На всичкото отгоре имам предчувствието, че работата се върши от двама души. Единият може да е от Кловървил, но другият положително е местен…
Той изчака да изтекат девет минути и четиридесет и пет секунди, после излезе в коридора и с бърза крачка се отправи към асансьорите. В момента, в който се изправи пред тях, Пол Дрейк излезе от кантората си и изрече:
— Здравей, Пери. Нещо ново?
— Нищо особено — отвърна Мейсън.
— Да не би вече да си тръгваш?
— Не, за бога! Отивам на консултация при един клиент.
Вратите се отвориха.
— Клиент, значи — промърмори Дрейк, след като влязоха в кабината.
— Аха — кимна адвокатът и с това разговорът приключи.
Долу се разделиха. Дрейк се насочи към автомата за цигари, а Мейсън излезе на тротоара и спря едно такси.
— Железопътното депо „Юниън“ — нареди на шофьора той и се облегна назад.
Водачът се справяше майсторски в оживеното движение и не след дълго пристигнаха.