Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник». Краткое содержание книги:
— Да кажа ли кой го търси?
Той кимна.
— Набери го чрез номератора на кантората.
Дела Стрийт кимна и се прехвърли в приемната при Гърти.
Мейсън я изчака да излезе и се обърна към клиентката си:
— Вие смятате, че се отнася за нещо повече от обикновено читателско любопитство, нали?
Жената кимна.
— Бихте ли споделили с мен?
— Мисля, че не е необходимо — отвърна тя. — Ще кажете на редактора, че аз съм ваша клиентка?
— В общи линии, да — кимна Мейсън.
Дела Стрийт се върна в кабинета и каза:
— Ще ви свържат всеки момент.
— Дай един долар на госпожица Адеър — нареди й Мейсън.
— Моля? — погледна го изненадано младата жена.
Той махна с ръка към чекмеджето, в което държаха пари за дребни разходи.
Дела го отвори, извади банкнота от един долар и тържествено я подаде на Елън Адеър.
— И тъй, Дела Стрийт е жителка на Холивуд, която възнамерява да постави една пиеса — започна Мейсън. — Тя желае да ви даде роля в тази пиеса и…
Телефонът иззвъня.
Секретарката вдигна слушалката и кимна на шефа си.
— Ало? — рече Мейсън. — Вие ли сте главният редактор на „Кловървил Газет“? Да, разбирам… Казвам се Пери Мейсън, адвокат от Лос Анжелес. Представител съм на една холивудска компания, която желае да сключи договор с госпожица Елън Калвърт. Да, жената, за която наскоро писа вашият вестник…
— Това е голяма чест за нас — отвърна човекът от другата страна. — Очевидно привличаме вниманието на читатели далеч извън територията, на която се разпространява вестникът…
— Това е факт — отбеляза адвокатът. — Интересува ме докъде сте стигнали с материала, който готвите за госпожица Калвърт…
— Още проучваме. Разполагаме с няколко хубави снимки от коронацията й на онзи конкурс. Главно от банкета, даден в нейна чест от местната Търговска камара. Имаме също така и материали от…
— Свалете ги! — отсече Мейсън.
— Моля?
— Казах да ги свалите!
— Страхувам се, че не ви разбирам…
— Не отпечатвайте тези материали. Спрете ги, забравете ги. И изобщо не се опитвайте да ги използвате някога!
— Мога ли да попитам защо?
— Преди всичко защото аз желая това. Ако не се вслушате в съвета ми, ще си имате големи неприятности!
— Извинете, но не сме свикнали да ни нареждат по телефона какви материали да пускаме и какви не! — раздразнено отвърна човекът насреща. — А още по-малко пък да ни заплашват!
— Не ви заплашвам — рече Мейсън. — Просто защитавам интересите на свой клиент и това беше първата ми стъпка в тази посока. Длъжен съм да ви помоля да свалите материала. Предполагам, че имате юридически съветник и бих искал да говоря с него. Готов съм да му изложа всички юридически обстоятелства, на които се основава моето искане.
— Защо не се опитате да ги изложите пред мен? — попита главният редактор. — Готов съм да обсъдя с вас всяко валидно обстоятелство от подобен характер.
— Да сте чували за нарушаване на личните права? — попита Мейсън.
— Че кой вестникар не е чувал за тях — отвърна редакторът. — Доста мъглява материя, но самата доктрина ми е известна…
— Доктрината, както я наричате вие, е облечена в законова форма — заяви адвокатът. — И тази форма забранява намеса в личния живот на гражданите. Всеки гражданин на тази страна има правото да не бъде обезпокояван.
— Чакайте малко — рече редакторът. — Аз не съм юрист, но добре зная, че в този закон има и изключения. Правото на личен живот отпада в момента, в който някой пробуди интереса на медиите. А когато въпросното лице умишлено предизвиква такъв интерес, доктрината за…
— Губите си времето — прекъсна го Мейсън. — Няма смисъл да обяснявате законите точно на мен. По-добре кажете на вашия адвокат да ми се обади…
— Нима оспорвате законовите постановки, които изброих току-що? — попита редакторът.
— Не, разбира се. — Постановките са верни, но правото на личен живот започва да действа в момента, в който лицето престава да представлява интерес за медиите.
— Страхувам се, че не ви разбирам — рече мъжът насреща.
— Ако касиерът на една банка отмъкне сто хиляди долара, това е новина — зае се да обяснява Мейсън. — Вие имате пълното право да публикувате негови снимки, да следите съдебния процес срещу него и да уведомявате читателите си. Имате право и да публикувате присъдата срещу измамника. Но след като той изтърпи наказанието си и започне нов живот, под ново име, вие нямате право да публикувате материали за извършеното от него престъпление. Това би се тълкувало като нарушаване на правото на личен живот…