Чернова
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Работа над грешките #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Чернова». Краткое содержание книги:
— Няма да пия за това — предупредих го.
— Тогава просто за мацките.
Отпихме.
— Ако от мъка си решил да си поръчаш проститутка… — започна Котя.
— Не. А ти нали искаше да ме питаш нещо?
— Слушай, баща ти нали е гинеколог?
— Аха.
— Какви венерически болести има? Екзотични?
— Затрудняваш ли се с диагнозата? — не се сдържах аз. — СПИН, сифилис…
— Това са стари работи… — въздъхна Котя. — Пиша тук писмо за един вестник, изповед на мъж, който е водил развратен полов живот и в резултат е пострадал… Е, няма да се е разболял от сифилис! Или да се е заразил със СПИН… Всичко това е старо и скучно…
— Вкарай нещо от личен опит… — казах ехидно. — Не знам, старче. Вкъщи можех да погледна в някоя книжка, но така, по памет… аз самият не съм лекар.
Котя си изкарваше прехраната по доста оригинален начин — пишеше разкази за жълтите вестници. Уж документални. Всякакви там изповеди на майки, съгрешили със синовете си, терзания на гейове, влюбени в мъже с нормална ориентация, записки на зоофили, в които се е разгоряла страст към бодливците, признания на непълнолетни девойки, съблазнени от съседа или учителя. Бълваше тонове от тези гадости в периодите, когато бъдеше изоставен от поредната си приятелка. Когато половият му живот се нормализираше, преминаваше на сензационни материали за летящи чинии, духове и привидения, личния живот на знаменитостите, масонските заговори, еврейските интриги и комунистическите тайни. По принцип му беше все едно за какво ще пише, съществуваха само два периода — за секс и за останалите неща.
— Добре — намръщи се Котя. — Нека бъде СПИН… в края на краищата…
Приближих се към компютъра, погледнах екрана. Поклатих глава:
— Котя, ти самият разбираш ли какво пишеш?
— А? — попита Котя.
— Що за фраза е това? „Макар че тя беше само на шестнайсет, беше развита като седемнайсетгодишна“?
— Какво му е лошото? — намръщи се Котя.
— Искаш да кажеш, че може да се направи разлика между шестнайсет– и седемнайсетгодишна девойка? По степента на развитие?
Котя промърмори нещо неразбираемо. После изрече:
— Смени там „седемнайсетгодишна“ с „двайсетгодишна“.
— Сам ще си го смениш. — Върнах се при масата. — Докога ще ги пишеш тези глупости? Ами съчини еротичен роман, нещо такова. Голям, сериозен. Все пак литература. Може да получиш Нобелова награда или „Букър“.
Котя изведнъж сведе поглед и аз смаяно осъзнах, че съм улучил. Пишеше нещо такова… сериозно. Или се канеше да пише.
По принцип на Котя щеше да му е достатъчно да опише с добър език собствения си живот, за да се получи напълно занимателно четиво за нравите на московската бохемска младеж и обкръжението й. Но това вече не му го казах, защото реших, че лимитът от приятелски закачки за деня е изчерпан.
— В беда съм, Котя — казах. И сам се учудих колко леко прозвуча това. Правдиво. — Случи се някаква безумна история…
Думите дойдоха от само себе си. Докато разказвах, почти допихме коняка, Котя няколко пъти свали очилата си и ги избърса, накрая направо ги сложи върху телевизора. Няколко пъти уточни това-онова, а веднъж все пак не издържа и попита: „Не караш ли малко набързо?“.
Когато приключих, вече беше дванайсет.
— Закъсал си го — изрече Котя с тона на лекар, произнасящ предварителна, но доста неприятна диагноза. — Никакви документи?
— Никакви.
— Ти… нали не си губил паспорта си… документите? Може тайно да са препродали апартамента, да са заселили тази мръсница…
— Котя! Тя твърди, че живее там от три години! И по документи е три години!
Котя кимна и каза:
— На пръв поглед — изглежда обичайна апартаментна измама. Но… за един ден да сменят тапетите, плочките… какво там още?
— Балатума…
— Аха. А също така да сменят крановете, да изнесат мебелите и да вкарат нови… и освен това да създадат обстановка на обитаемост, да разхвърлят чехли, да окачат сутиени… Кирил, единствената разумна версия е, че лъжеш.
— Благодаря.
— Чакай малко. Казах — разумна версия! А сега неразумните. Първата — полудял си. Или си се запил. Продал си апартамента преди седмица, когато Анка те е напуснала, и си забравил за това.