Чернова

— Много ви благодаря — казах изразително. — И аз така си помислих. Благодаря!

Прекъснах връзката. Погледнах към шофьора.

— Нещо не е наред, а? — попита той.

— Винаги нещо не е наред.

— Вярно. Ето на мен гумата ми е съвсем изтъркана. А пътят е като стъкло! Какво си мисли кметът? Такъв голям град, столица… много коли, много пари…

Седях, затворил очи, и слушах бавните му оплаквания.

— Хората по света вече са измислили всичко, и каква полза от това? Някъде воюват, някъде се карат. Светът е един и не можем да го поделим. Както не е имало щастие, така няма и сега…

— Всичко е наред — казах. — Повярвайте ми. Всичко тепърва предстои.

Колата подрънкваше върху разбития път и от време на време правеше зигзази. Трябваше да отида при родителите си. Да купя билети. Да намеря Кашу. Ако беше настъпило времето на злите чудеса, трябваше да намеря в себе си мъжество да остана добър. Погладих с палеца си студената металическа халка и повторих:

— Всичко тепърва предстои.