Тайна идентичност
- Автор: Хапка Кэти
- Серия: Изгубени (Lost) #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Труд“
- ISBN: 978-954-528-653-7
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Тайна идентичност». Краткое содержание книги:
„Искаш ли да узнаеш една тайна?“
Има неща, които никой не знае за Декстър Крос. Приятелите му вярват, че е един от тях — разглезено богаташко синче, което профуква с удоволствие състоянието на родителите си. Никой не знае, че Декстър живее два живота, докато съдбоносно пътешествие до Австралия не разкрива тайната му!
Съкрушен, Декстър се качва на Полет 815 от Сидни, решен да се върне вкъщи и да продължи живота си. Самолетът обаче не достига крайната си цел, а се разбива, захвърляйки оцелелите на самотен остров, на който Декстър е принуден да вземе решението на живота си.
Изправен пред предизвикателствата на атмосферните условия, заобиколен от непознати, без храна и вода, Декстър е объркан и отново започва с лъжите.
Но Крос не е единственият лъжец. И скоро разбира, че колкото и опасни да са неизвестностите на острова, няма нищо по-страшно от тайните на неговите нови обитатели…
Той тръгна към него с намерение да му благодари, задето го е наглеждал, докато е бил в безсъзнание. Преди да стигне до него, другият го забеляза и го погледна изумено.
— Ей! Как се върнахте толкова бързо? — попита той и забърза към него.
Декстър го погледна объркано.
— Какво?
— Хайде — отвърна другият. — Ако знаете кратък път до плажа, кажете кой е!
— Не… Не знам за какво говорите — запъна се Декстър. — Казвам се Декстър Крос и идвах да ви благодаря за…
— Аз съм Арц. Приятно ми е — мъжът, Арц, го изгледа подозрително. — Не ми е ясно какво правите тук, Крос.
— Какво правя? Не ви разбирам.
— Естествено — настоя Арц. — Преди малко ви видях ей там, при кривите дървета. Знам, че и вие ме видяхте. Дори ми махнахте, за бога. Знам, че бяхте вие. Доста се изненадах да ви видя на крака, след като бяхте в безсъзнание почти целия ден вчера.
Декстър поклати глава.
— Съжалявам. Нещо бъркате. Не съм ходил в джунглата. Откакто съм на себе си, съм тук, на плажа.
Арц не изглеждаше убеден, но сви рамене.
— Щом казвате — той погледна през рамо към дървото, което леко се поклащаше на вятъра. — Аз самият се придържам близо до плажа, особено след онова нещо, което чухме снощи и днес пак.
— Какво е станало? — Декстър нямаше търпение да продължи издирването на Дейзи, но думите на Арц и уплашеният поглед, който изведнъж пламна в очите му, събудиха любопитството му. — Какво сте чули? — той посочи себе си. — Нали помните, че бях в безсъзнание?
— А, да — Арц се усмихна бързо. — Да. Е, радвайте се, че сте го пропуснали. Беше доста страшничко. Силен трясък, странни шумове… — той драматично махна с ръце, очевидно останал без думи, за да илюстрира онова, кое то се опитваше да опише.
Декстър поклати глава.
— Но какво е станало? Откъде са дошли тези шумове? Да не е бил спасителен отряд?
— Не мисля — Арц сви рамене. — Никой не знае какво беше. Беше силно и страшно. Само това знам.
— А! — интересът на Декстър бързо се топеше. За каквото и да говореше Арц, то не беше и наполовина толкова важно, колкото това да намери Дейзи. — Вижте, трябва да намеря приятелката си. Да сте виждали блондинка в джунглата. Ей толкова висока? — Декстър показа с ръце.
— Не. Приятелката ви значи. Отдавна ли сте заедно?
— От около шест месеца — отвърна Декстър и тръгна обратно към централната част на плажа заедно с Арц. — Състуденти сме в колежа.
— А, така ли? Какво учите в колежа, Крос?
— Психология — отвърна Декстър. — Харесва ми. Записах преди няколко месеца.
— Много хубаво, много хубаво. Много интересна дисциплина. Послушайте ме — не ставайте учител. Не и на девети клас — Арц потръпна и завъртя очи. — Доверете ми се по този въпрос. Учител съм. В гимназията.
Декстър учтиво се засмя.
— Не съм мислил много какво ще правя, след като завърша — призна той. — Имам доста време дотогава. Може да преподавам, може да изчакам да видя какво ще изскочи. В това отношение имам късмет. Хубаво е да знам, че винаги мога да се опра на парите на родителите си…
4
— Нямате никаква вина за това, че сте се родили беден, Декстър — училищната съветничка, пълничка, настойчива жена с лъщящо лице, която се казваше госпожа Уошингтън, се облегна назад в стола си и скръсти ръце в скута си, като го гледаше мило. — Но всичко, което се случва после, зависи от вас. Точно тук се намесвам аз. Трябва да поговорим за плановете ви. Всичките учители мислят, че смятате да продължите в колеж.
Декстър премести тежестта си в неудобния дървен стол. От затворения прозорец достигаха приглушените викове и смехът на съучениците му и тупкането на баскетболна топка по настилката на паркинга. Въздухът в тесния бежов кабинет на госпожа Уошингтън бе застоял, а тишината се нарушаваше единствено от бръмченето на стенния часовник, което изпълваше пространството, когато тя не говореше.
— Не знам — измънка Декстър след малко. — Не съм сигурен дали колежът е за мен. Толкова заеми…
Когато госпожа Уошингтън се усмихна, малко заприлича на катерица, катерица с очила.
— Разбирам притесненията ти, Декстър — каза тя. — Но стипендиите и заемите са направени за ученици като теб. С отличните ти резултати от CAT и оценките от училище смятам, че няма да имаш проблеми да вземеш стипендия. Ще ти помогна за това. А щом те приемат някъде, ще имаш право на финансова помощ, за да покриеш останалата част от разноските си. Перспективно момче като теб няма да има проблеми да ги изплати.