Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Към апартамента на Гари.
Крачеха мълчаливо, хванати за ръка. По-скоро ръцете и краката им се движеха синхронно, устремени в една посока, ляв, десен, ляв, десен. Със сериозния вид на гвардейците на Нейно кралско величество, съсредоточени под мечите калпаци. Ортанс не бе забравила тази игра — да вървиш в крак, да следваш ритъма. Беше петгодишна, държеше майка си за ръка и се прибираше от училище „Дени Папен“. Тогава живееха в парижкото предградие Курбвоа. Тя не харесваше осветлението на централната улица. Не харесваше и централната улица. Също както не харесваше и техния блок, и неговите обитатели. Ненавиждаше Курбвоа. Отблъсна миналото и се върна в настоящето.
Стисна Гари за ръка, за да се закотви непоклатимо в очакващото я бъдеще, нямаше капка съмнение в него. Никога вече нямаше да го изпусне. Мъжът с кестенявите къдрици, с променящия се цвят на очите, зелени или кафяви, кафяви или зелени, със зъби на хищник, с елегантна осанка, с устни, които разпалваха пожари.
Ето какво било целувката…
— Ето какво било целувката — каза тя полугласно.
Нощният мрак погълна думите й.
В отговор той стисна нежно ръката й. И задекламира стихове, които придадоха на мига тържественост и красота.