Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
Бишоп леко се намръщи.
— Не бих го определил точно така. По-скоро бих казал, че действа така, сякаш е убедена, че правилата не се отнасят до нея.
— Някое нейно решение изложило ли е на опасност колегите й или самата нея? — попита Торсън.
Бишоп сви елегантно рамене.
— Трудно е да се прецени. Всъщност полицейските служители, участвали в операцията, не бяха много откровени по отношение на някои аспекти от работата си.
Съртийс, третият член на комисията, вдигна очи. Бледото му лице почти фосфоресцираше в чезнещата следобедна светлина.
— Мога ли да обобщя? За да сме сигурни, че сме на прав път? Ванс се бе възползвал от фасадата си на популярна личност и телевизионна знаменитост, за да убие най-малко осем млади момичета. Деянията му бяха останали напълно неизвестни на съответните органи, докато по време на едно учебно упражнение на Националния отдел по профилиране не беше констатирано озадачаващо струпване на случаи, между които бе възможно да съществува някаква връзка. Въпреки това никой извън групата не прие сериозно този факт, дори след зверското убийство на човек от отдела. Нали не греша, като твърдя, че инспектор Джордан нямаше никаква връзка със случая до момента, в който Ванс не уби човек извън целевата си група? Докато не стана ясно, че ако не се предприемат мерки да бъде спрян, той със сигурност ще убие отново?
Бишоп доби леко притеснен вид.
— Нещата могат да бъдат представени и по този начин. Но в момента, когато тя се включи в преследването, полицията на Западен Йоркшър вече се бе заела със случая. Те бяха предприели подходящите мерки и водеха следствието по каналния ред. Ако Джордан държеше да допринесе за разкриването на убиеца, редно би било да предложи помощта си на тях.
Морган отново се усмихна.
— Но в крайна сметка тъкмо Джордан и нейната сбирщина имаха успех — каза той меко. — Считате ли, че начинът, по който Джордан е постъпила при преследването на Джако Ванс, доказва сила на характера?
Бишоп повдигна вежди.
— Няма никакво съмнение, че прояви инат.
— Упоритост — заяви Морган.
— Може би.
— А смелост? — намеси се Торсън.
— Не знам дали да го определя като смелост или като безогледност — отбеляза Бишоп. — Вижте какво, защо всъщност ме повикахте тук? Това не е обичайната процедура за назначаване на офицер в Националната следствена служба, дори когато става дума за офицер от висок ранг.
Морган не отговори. Вместо това се зае да проследява въртеливото движение на молива си. Бишоп не беше питал защо са го повикали, докато вярваше, че ще успее да препъне Джордан. Едва когато разбра, че разговаря с хора, които не споделят управленческите му възгледи, настоя за отговор. Според Морган това означаваше, че Бишоп не заслужава да му се отговаря.
Съртийс наруши мълчанието.
— Обмисляме дали да възложим на главен инспектор Джордан една много отговорна роля в ключова операция. Въпросът е строго поверителен, затова трябва да ви е ясно, че не можем да ви дадем никакви подробности. Но това, което ни казахте, ще ни бъде от полза.
Очевидно му казваха, че вече не им е необходим. Направо не му се вярваше, че го бяха накарали да прекоси Лондон заради това. Бишоп стана.
— Ако това е всичко…
— Младшите офицери харесват ли я? — въпросът на Торсън го хвана в крачка.
— Дали я харесват? — Бишоп изглеждаше искрено озадачен.
— Бихте ли казали за нея, че има чар? Харизма? — настоя Торсън.
— Не мога да твърдя такова нещо въз основа на личния си опит. Но тя действително бе успяла да накара моите подчинени от отдела за профилиране да се хранят от ръката й. Следваха я, накъдето и да ги поведеше. — Сега вече горчивината в тона му не можеше да се прикрие. — Каквито и женски хитрини да е ползвала, те са били достатъчни да ги накарат да забравят обучението си, да забравят кому дължат подчинение и да хукнат към другия край на страната, щом тя им подсвирне.
— Благодаря ви, капитан Бишоп. Вашите сведения са много полезни за нас — отбеляза Съртийс.
Членовете на комисията не казаха нито дума повече, докато Бишоп не излезе от стаята.
Морган поклати глава и се ухили.
— Май наистина му е била трън в очите, а?
— Важното е, че научихме това, което ни трябваше — че е смела и инициативна, и че ако си науми, може да очарова когото си иска. — Съртийс продължаваше да драска в бележника си. — Освен това няма нищо против да застава лице в лице с опасностите.