Червеноризци

— Че тогава за какво са военните ченгета? — поинтересува се Хенсън.

— Тук са, за да се убедят, че ще се качим на „Дръзки“ без никакви отклонения — обясни Хестър. — Не искат да си попълни запасите!

При това изявление Фин забели очи.

Дювал се обърна към втория арестант:

— В думите ти долавям горчивина.

Хестър най-сетне си позволи да я погледне в очите и обясни:

— Копелдакът си криеше запасите в гардеробчето ми.

— И ти не си знаел?

— Каза ми, че били бонбони и ако останалите от екипажа научат за тях, щели да проникнат в шкафчето му и да ги откраднат.

— Така и щяха да сторят — увери ги Фин. — И даже не съм те изментил, всичко беше захаросано.

— Също така ме убеди, че били за майка ти — обвини го Хестър.

— Е, ами… — призна си морякът, — за това вече те излъгах.

— Опитах се да се оправдая пред капитана и офицера, но не им пукаше — завърши разказа си „укривателят“. — Според тях и аз съм съучастник. А аз дори не харесвам тоя тип!

— Тогава защо се съгласи да скриеш… бонбонките му? — попита Дювал.

Хестър промърмори нещо нечленоразделно и пак сведе очи.

— Направи го, понеже се държах мило с него, а той си няма приятели — обясни Фин.

— Значи си се възползвал от него? — поинтересува се Хенсън.

— Не е като да не го харесвам — оправда се Фин. — А и не съм възнамерявал да му докарвам неприятности. Той не би трябвало да има проблеми. Не съхранявах при него нищо незаконно. Но след това офицерчето откачи и се опита да пренареди костната ми структура…

— Сигурно е трябвало по-добре да проучиш гамата си с продукти — предположи Дал.

— Следващия път първо ще се допитам до теб, преди да снабдявам клиентите — озъби се саркастично Фин, но после посочи към прозореца, където се виждаше как совалка подхожда към шлюза. — Това обаче ще почака. Като гледам, возилото ни пристига!