Червеноризци

— Обещал си ми дълга история! — напомни Дювал, след като си взеха храна и питиета.

— Не съм обещавал подобно нещо!

— Обещанието се подразбираше от изказа ти — възрази момичето. — И освен това ти купих питие. Длъжник си ми. Забавлявай ме, мичман Дал!

— Ами добре де, щом си рекла. Влязох в Академията късно, понеже три години бях студент в семинарията.

— Добре, това е умерено интересно — прие Дювал.

— На Форшан — допълни мичманът.

— Добре, това е изключително интересно — поправи се събеседничката му. — В такъв случай си станал свещеник от форшанското вероизповедание? Коя схизма?

— Лявопоклонната схизма и не, не стигнах до свещеник.

— Не можа да преглътнеш обета за целомъдрието ли?

— От лявопоклонните свещеници не се изисква въздържание — поясни Дал, — но тъй като бях единственото човешко същество в семинарията, то може да се каже, че ми беше наложена непорочност.

— Някои хора не биха допуснали да ги спре подобно препятствие.

— Не си виждала отблизо студентите във форшанската семинария — възпротиви се младежът. — Освен това не си падам по ксено.

— Може просто да не си открил подходящото ксено — предположи Дювал.

— Предпочитам хора — отвърна Дал. — Наречи ме скучен, ако щеш.

— Досадньо! — подкачи го момичето.

— А ти пък току-що постави рекорд по най-бързо напъхване на нос в личния ми живот — отвърна Дал. — Ако си толкова пряма с хора, които срещаш за първи път, хич не ми се ще да си представям как се държиш с онези, с които се познаваш от дълго време!

— О, не се държа така с всички — възрази Дювал. — Но отсега мога да заявя, че вече те харесвам. Но да се върнем на темата. Значи не си станал свещеник?

— Не. Технически статутът ми е „чуждоземен покаял се грешник“ — поясни Дал. — Бях допуснат да премина пълния курс на обучение и да изпълнявам някои ритуали, но съществуват и физически изисквания, които не бих могъл да изпълня, за да получа пълно посвещение в сан.

— Като например?

— Самооплождане например.

— Малка, но извънредно съществена подробност — съгласи се Дювал.

— А ти толкова се притесняваше за целомъдрието! — Дал гаврътна голяма глътка от чашата си.

— Защо си постъпил в семинарията, ако е нямало шанс в крайна сметка да те посветят в сан? — поинтересува се момичето.

— Сметнах форшанската религия за много мирна — призна си Дал. — Като юноша това силно ме привличаше. Родителите ми починаха, докато бях малък. Оставиха ми малко наследство, което изтеглих при пълнолетие, платих си на частни учители за езикови курсове, а после отидох на Форшан и издирих семинария, която да ме приеме. Планирах да остана там завинаги.