Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Откъсна поглед от безмилостно приближаващия се ландшафт. Очите му се съсредоточиха върху приборите. При скорост 0,42 Мах и височина деветдесет фута Мат спусна задкрилките и освободи спирачния парашут.
Убийственият тласък почти го лиши от съзнание. Сякаш някаква титанична ръка го притисна напред в коланите.
Самолетът се смъкна надолу. Завъртя се в свредел. Заби се в снежното поле и заора в него. Бял облак се изви около Мат. Сняг нахлу в очите, носа и устата му. Задъхваше се и кашляше.
Лявото крило метеше с пращене по протежение на една ледена скала. После се чу удар на метал. По самолета премина нов тласък. Контурите на едно от крилата се завихриха със свистене в снежния облак. Мат усети, че самолетът се завъртя около вертикалната си ос. Нещо здраво го удари в гърдите и главата.
Когато машината се наведе с хидрометеорологичната тръбичка напред над снежната площадка и се заби в една ледена цепнатина, командир Матю Дракс вече не беше в съзнание…
Със силен рев ордата се втурна навън от пещерата. Облечени в кожи фигури, повечето с черни, сплъстени коси и мъже, жени и деца — двайсет и осем души от племето на вожда Зорбан.
За момент изглеждаше, че четиримата тараци на отсамната страна на пукнатината в ледника се вкамениха. Но само за миг. Тогава острата като тел козина по гърбовете и черепите им настръхна. Отпуснаха се на предните си лапи. С фучене и крясъци се заизкачваха на големи скокове по лекото нагорнище. Срещу човешката орда.
Аруула тичаше надолу по склона след Радаан и някакъв друг воин.
Между тях и нападащите тараци се намираше авангардът от седмината копиеносци. Те се изпречиха безстрашно на пътя на зверовете.
Трима от тях бяха направо прегазени и стъпкани в снега. Другите успяха да задържат двама тараци. Сивочерните зверове ги шибаха с опашките си и улавяха върховете на копията им с дългите си, мършави нокти.
Ордата нападна двамата тараци, които бяха прегазили веригата на авангарда. Балоор и Зорбан забиха мечовете си в корема на първия. Кръв и черва се изсипаха в снега. Ордата нададе радостни викове.
— Прииждат! — изрева вождът. — Стреляйте по пукнатината в ледника!
Из въздуха се разнесе остро свистене. Град от стрели прелетя над полесражението и се стовари с плющене върху тараците долу при пукнатината в ледника. Една от косматите муцуни се търкулна с квичене в снега. Другите просто отръскаха стрелите от козината си. Пет-шест други тараци заподскачаха из снега нагоре по склона.
Главатарят им, който изведнъж се озова сам на предната линия, обкръжен от десетина бойци с мечове, съскаше и ревеше. Извиваше опашката си в кръг, отбиваше с крайниците си свистящите към него остриета и се опитваше да улови мечовете с голи лапи. Голи лапи с дълги закривени пръсти и твърди като желязо нокти.
Аруула, Радаан и трима други воини побързаха да се притекат на помощ на четирима притиснати бойци от авангарда. Тялото на една жена се гърчеше конвулсивно в снега. Опашката на един тарак се беше увила около врата й.
Стар еднорък воин лежеше с разкъсани гърди в почервенелия сняг. Вторият от двамата задържани тараци тъкмо прегризваше гърлото на друг боец. Кръвта му пръскаше като фонтан сивочерната козина на звяра.
Докато Радаан и тримата воини се нахвърлиха върху побеснелия тарак, Аруула ги заобиколи в широка дъга. Задушаващата се жена едва-едва помръдваше. Лицето и изплезеният й език бяха станали виолетови. Пръстите й стискаха увитата около врата й гола опашка на тарака.
Аруула вдигна меча над главата си и с един удар преряза опашката. Звярът изкрещя пронизително, подскочи, обърна се във въздуха и направи в снега крачка към нея. Отвори разкривена паст, показа дългите си остри зъби и простря лапи, за да се нахвърли върху Аруула.
Но изведнъж тялото му се вдърви, вратът му се изпъна и той се сгромоляса. Аруула видя острието на Радаановия меч да стърчи от гърдите на звяра.
Синът на вожда стоеше зад тарака.
— Дължиш ми нещо!
Аруула не повярва на очите си, но дори и пред лицето на смъртта младата луда глава успя да се ухили. В следващия миг ухилването му отново изчезна. Беше вперил поглед покрай Аруула и кожата около очите му пребледня.
— Внимавай! — изрева той.