Моят замък
- Автор: Смит Доди
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Унискорп“
- ISBN: 954–330–022–4
- Переводчик: Мариета Цанова
- Жанр: Классическая проза 20 века
Электронная книга - «Моят замък». Краткое содержание книги:
Въпреки че в Моят замък повествованието се води от 17-годишно момиче, литературните критици отнасят книгата към групата на сериозните литературни постижения. Доди Смит е обявена за авторката, написала най-сполучливото и оригинално встъпително изречение на роман за всички времена и за създателка на книги бестселъри още в момента на публикуването им.
Една от най-харизматичните разказвачки, които някога съм срещала.
Дж. К. Роулинг
Така свежа, сякаш е написана едва тази сутрин и така класическа, сякаш е излязла изпод перото на Джейн Остин. Щастлив съм, че имах възможност да я прочета.
Доналд Уестлейк
Приятен, невероятно четивен роман за първата любов и нейните превратности. Какво удоволствие!
Ерика Джонг
Забавна и събуждаща мечти... някакво странно чувство за непреходност блика от нейните страници. 101 поздравления! Оценка шест плюс!
Ентъртейнмънт Уийкли
Моят замък е също толкова блестящо хитроумна и интригуваща, каквато е била и когато е публикувана за първи път преди петдесет години.
Инграм
Цяло събитие, заслужаващо бурни аплодисменти е, когато блестящ роман, изпълнен с остроумие и духовитост, ирония и искрени чувства, се върне към живот след като е отсъствал от лавиците толкова много години. Така че - да отворим шампанското и да посрещнем с наздравица Моят замък.
Лос Анджелис Таймс
Чувствам се виновна, че не проявих повече любезност към Топаз, но пък не може да се отрече, че преди да си легнем, говорихме и си обръщахме достатъчно внимание.
Госпожица Марси се появи в осем часа и донесе книгите. Тя е на около четирийсет години, дребна и някак безцветна, но в същото време изглежда удивително млада за възрастта си. Непрекъснато пърха с ресници и има склонност да се кикоти и за всяко нещо да възкликва: „О, а бе наистина!“ Лондончанка е, но повече от пет години живее в селото. Убедена съм, че е добра учителка. Нейна специалност са фолклорните песни, дивите цветя и етнографията. Първоначално тук не й хареса. Все повтаряше, че й липсвали „светлините на големия град“, но скоро започна да проявява интерес към провинциалния начин на живот и сега се опитва да прогони апатията на селяните, като събуди интереса им към някои по-възвишени неща.
Като библиотекарка прави разни комбинации и винаги запазва за нас най-новите книги. Днес са пристигнали свежи попълнения в библиотечния каталог и тя веднага отделила за баща ни един детективски роман, излязъл преди две години, и то написан от негов любим автор!
Щом видя книгата, Топаз възкликна:
— О, веднага трябва да занеса това на Мортмейн! — Тя нарича баща ни „Мортмейн“. От една страна, защото странната ни фамилия й харесва и, от друга — за да поддържа илюзията, че той е все още известен писател. Когато се върна, баща ми беше с нея — искаше да изкаже благодарностите си на госпожица Марси. За пръв път от известно време насам го видяхме в добро настроение.
— Готов съм да прочета всеки детективски роман — бил той добър, лош или абсолютно посредствен — обърна се той към госпожицата, — но когато попадна на някой от най-висока класа, изпитвам едно от най-големите удоволствия в живота си.
А когато разбра, че ще прочете книгата дори преди самият викарий да е имал възможността да стори това, така се въодушеви, че изпрати въздушна целувка на госпожица Марси.
— О, благодаря ви, господин Мортмейн! — възторжено възкликна тя. — Това е, искам да кажа… О, а бе наистина! — Последва изчервяване и бързо-бързо примигване на клепачи.
Баща ни уви като тога одеялото около себе си и в неестествено за него добро настроение се запъти обратно към къщичката на вратаря.
В мига, в който се отдалечи на достатъчно разстояние, за да не може да чува, госпожица Марси попита:
— Как е той? — Тонът й беше приглушен и с трагична нотка, сякаш баща ни беше на прага на смъртта или пък бе напълно откачил.
Роуз й отвърна, че господин Мортмейн си е напълно добре и напълно безполезен, както винаги. Госпожица Марси зае поза на шокирана.
— Роуз е депресирана от мисълта за нашите финанси — поясних аз.
— Не бива да досаждаме на госпожицата с нашите грижи — бързо ме прекъсна Топаз.
Тя мрази всяка тема, която може да доведе до негативни коментари по отношение на баща ни.
Госпожица Марси ни увери, че не е възможно нещо, свързано с нас, да я отегчи. Знам, че според нея животът ни в замъка е ужасно романтичен. После попита — много срамежливо — дали би могла да ни помогне с добър съвет:
— Понякога страничен наблюдател вижда по-добре…
Изведнъж осъзнах, че наистина би ми харесало да се консултирам с нея. Ах, тази разумна малка женица! Та нали точно тя се сети да ми даде самоучителя по стенография. Навремето мама ни учеше да не говорим за личните си проблеми пред външни лица и аз истински уважавам лоялността на Топаз към баща ми, но едновременно с това съм сигурна, че госпожица Марси много добре знае в какво трагично финансово положение сме.
— Ако можете да ни предложите някакви начини за печелене на пари — подхвърлих аз.
— Честно казано, сигурна съм, че всички вие сте прекалено артистични натури, за да притежавате наистина някакво чувство за практичност. Нека проведем събрание на борда! — Госпожица Марси произнесе предложението си така, сякаш ни предлагаше да вземем участие в необикновено интересна игра. Беше изпълнена с неимоверна готовност да ни помага, че направо щеше да е невъзпитано да й откажем. Освен това си мисля, че Роуз и Топаз бяха стигнали до дъното на отчаянието и бяха готови на всичко.
— Така, трябват ни листове и моливи — рече делово госпожица Марси и плесна с ръце.