Остров Камино
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-432-3
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Остров Камино». Краткое содержание книги:
Малко хора познават добре черния пазар на крадени произведения на изкуството и редки издания, а още по-малко успяват да печелят на него. Затова и чаровният търговец на книги Брус Кейбъл е в списъка за наблюдение на федералните власти. Брус притежава чудесна книжарница на идиличния остров Камино край Флорида и в красивата му къща често отсядат известни писатели. Но откъде идват парите за бляскавите вечери и литературните партита?
Мърсър Ман има зад гърба си един успешен роман, но така и не може да завърши втория. Университетът, в който преподава, прекратява договора ѝ. Банката я притиска за неизплатения студентски заем. И точно в този момент мистериозна дама предлага 100 000 долара на младата писателка, ако се съгласи да прекара лятото в семейната вила на остров Камино. Но докато се опитва да пише, тя трябва да се сприятели с Брус Кейбъл, да спечели доверието му и да се добере до тайната му колекция.
Над райския остров надвисват буреносни облаци.
Тихо изнесоха всичките си вещи от стаята, угасиха лампите и си тръгнаха. Марк и Джери се качиха в нов пикап, купен на лизинг и шофиран от Дени, и последваха Трей и буса извън паркинга, по улицата и после на магистралата. Заобиколиха северните покрайнини на Филаделфия и навлязоха дълбоко в Пенсилвания. Близо до Куейкъртаун намериха избрания второкласен път и пътуваха по него километър и половина, докато настилката стана от чакъл. Наоколо нямаше никакви къщи. Паркираха буса в плитка клисура, свалиха откраднатите номера, поляха с бензин чувалите с дрехите, инструментите, мобилните си телефони, радиостанциите и дрехите и драснаха клечката. Всичко лумна на мига и докато се отдалечаваха с пикапа, четиримата бяха сигурни, че са унищожили уликите. Ръкописите бяха на сигурно място между Трей и Марк на задната седалка.
Над възвишенията бавно пропълзяваше светлина. Утрото настъпваше. Мъжете пътуваха мълчаливо и оглеждаха внимателно всичко наоколо. Нямаше много за гледане. От време на време се разминаваха с някоя кола, мярваха някой фермер, запътил се към плевнята си, който дори не поглеждаше към шосето, старица, която прибираше котката си от верандата. Близо до Бетлехем поеха по шосе 78 и се отправиха на запад. Дени спазваше ограничението на скоростта. Не бяха виждали полицейска кола, откакто бяха излезли от кампуса на Принстън. Отбиха се през гишето за автомобили на една закусвалня за пилешки сандвичи и кафе, после се отправиха на север по шосе 81 към Скрантън.
8
Първата двойка агенти на ФБР пристигнаха в библиотека „Файърстоун“ малко след седем вечерта. Охраната на кампуса и градската полиция на Принстън ги осведомиха за случилото се. Агентите огледаха местопрестъплението и настояха библиотеката да остане затворена за неопределено време. Следователи и технически персонал от бюрото в Трентън вече бързаха към колежа.
Ректорът на университета току-що се беше прибрал у дома в кампуса след много дълга нощ, когато му съобщиха новината за липсващите ценни ръкописи. Втурна се към библиотеката, където се срещна с директора ѝ, ФБР и местната полиция. Заедно решиха да не разгласяват историята колкото се може по-дълго. Началникът на отдел „Издирване на ценности“ на ФБР във Вашингтон вече пътуваше насам и по негово мнение крадците вероятно скоро щяха да се свържат с управата и да поискат сделка. Медийният шум би се разраснал лавинообразно и само би усложнил положението.
9
Щяха да празнуват, когато пристигнеха в хижата, дълбоко в дебрите на планината Поконо. Дени я беше наел за ловния сезон. Щяха да си върнат парите за нея, когато им платяха за ръкописите. Той беше тук от два месеца. От четиримата само Джери имаше постоянен адрес. Заедно с приятелката си живееше в малък апартамент под наем в Рочестър, Ню Йорк. Трей беше беглец и през по-голямата част от зрелия си живот непрекъснато беше в движение. Марк живееше през част от времето при бившата си съпруга в Болтимор, но нямаше писмени данни, които да го доказват.
И четиримата разполагаха с многобройни фалшиви документи за самоличност, включително паспорти, които биха заблудили дори митничар.
В хладилника ги чакаха три бутилки евтино шампанско. Дени отвори едната, разля я в четири различни чаши за кафе и възторжено изрева:
— Наздраве, момчета, и поздравления! Успяхме!
Трите бутилки заминаха за половин час и изморените ловци потънаха в дълъг сън. Ръкописите, все още в своите еднакви архивни кутии, бяха подредени като златни кюлчета в сейфа за оръжие на складовото помещение, където Дени и Трей щяха да ги охраняват през следващите няколко дни. На следващия ден Джери и Марк щяха да се върнат у дома, изтощени от дългата седмица, прекарана в лов на елени.
10
Докато Джери спеше, цялата тежест и гняв на федералното правителство бързо се насочваше към него. Криминалистка от ФБР забеляза петънце на първото стъпало на стълбите към трезора на библиотеката. Жената правилно предположи, че петънцето е капка кръв и че не е там отдавна, щом не е тъмномораво, почти черно. Тя взе проба и след като осведоми началника си, я изпрати светкавично в лабораторията на ФБР във Филаделфия. Незабавно направиха ДНК анализ и пуснаха резултата през националната база данни. След по-малко от час разполагаха със съответствие в Масачузетс: някой си Джералд А. Стийнгардън, затворник, освободен под гаранция и осъден седем години по-рано за кражбата на картина от търговец на произведения на изкуството в Бостън. Екип анализатори трескаво затърси следа от господин Стийнгардън. В Съединените щати имаше най-малко петима човека с това име. Четирима бяха бързо елиминирани. Извадиха заповеди за обиск за апартамента, разпечатката от мобилния телефон и кредитните карти на петия господин Стийнгардън. Когато Джери се събуди от дългия си сън в дебрите на Поконо, ФБР вече наблюдаваше апартамента му в Рочестър. Бяха решили да не влизат със заповедта за обиск, а да наблюдават и да чакат.