Остров Камино
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-432-3
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Остров Камино». Краткое содержание книги:
Малко хора познават добре черния пазар на крадени произведения на изкуството и редки издания, а още по-малко успяват да печелят на него. Затова и чаровният търговец на книги Брус Кейбъл е в списъка за наблюдение на федералните власти. Брус притежава чудесна книжарница на идиличния остров Камино край Флорида и в красивата му къща често отсядат известни писатели. Но откъде идват парите за бляскавите вечери и литературните партита?
Мърсър Ман има зад гърба си един успешен роман, но така и не може да завърши втория. Университетът, в който преподава, прекратява договора ѝ. Банката я притиска за неизплатения студентски заем. И точно в този момент мистериозна дама предлага 100 000 долара на младата писателка, ако се съгласи да прекара лятото в семейната вила на остров Камино. Но докато се опитва да пише, тя трябва да се сприятели с Брус Кейбъл, да спечели доверието му и да се добере до тайната му колекция.
Над райския остров надвисват буреносни облаци.
— Нищо — докладва той. — Пишат много за бъркотията в кампуса, която вече официално определят като номер, но нито дума за ръкописите.
— Сигурен съм, че се стараят да не го разгласяват — каза Дени.
— Добре де, но колко дълго?
— Не много. Не е възможно да държиш пресата настрани от такава история. Днес или утре ще се разчуе.
— Не мога да реша дали това е хубаво или лошо.
— Нито едното, нито другото.
Трей влезе в кухнята току-що обръснат. Потърка гордо главата си и попита:
— Какво мислите?
— Превъзходно — отговори Марк.
— Нищо не помага — отбеляза Дени.
Никой от четиримата не изглеждаше като двайсет и четири часа по-рано. Трей и Марк бяха обръснали всичко — брада, коса, вежди. Дени и Джери бяха обръснали брадите си и бяха променили цвета на косите си. От пясъчнорус Дени беше станал тъмнокестеняв. Джери беше светлориж. И четиримата носеха шапки и очила, които сменяха всеки ден. Знаеха, че са заснети на видео, бяха наясно и с възможностите на софтуера за разпознаване на лица на ФБР. Бяха допуснали грешки, но старанието им да ги помнят бързо се топеше. Време беше да преминат към следващата фаза.
Имаше и известна напереност, естествена последица от идеалното престъпление. Бяха се запознали година по-рано, когато Трей и Джери, двамата осъждани и най-опитни престъпници, бяха представени на Дени, който познаваше Марк, който пък познаваше Ахмед. Часове наред бяха планирали и кроили, бяха спорили кой какво ще направи, кога е най-подходящият момент и къде ще отидат впоследствие. Стотина подробности, някои големи, някои малки, но всичките важни. Сега, след приключването на обира, всичко беше история. Единствената им задача беше да си вземат парите.
В осем сутринта в четвъртък се наблюдаваха взаимно как изпълняват ритуала с проследяващите устройства. Ахмед беше жив и здрав. Всички бяха налице. Джери и Марк се сбогуваха и отпрашиха от хижата и планината Поконо. Четири часа по-късно влязоха в покрайнините на Рочестър. Нямаше откъде да знаят колко агенти на ФБР търпеливо чакат и се оглеждат за пикап тойота от 2010 г., купен на лизинг три месеца по-рано. Когато Джери паркира близо до апартамента си, скрити камери заснеха как той и Марк нехайно прекосяват паркинга и се качват по стълбите до третия етаж.
Дигиталните снимки незабавно бяха изпратени в лабораторията на ФБР в Трентън. Когато Джери целуна Каръл за поздрав, ФБР вече сравняваше снимките със стоп кадрите от охранителните камери на Принстънската библиотека. Технологията на ФБР за разпознаване на лица разкри Джери — по-точно господин Джералд А. Стийнгардън — и потвърди самоличността на Марк като измамника, откраднал името на професор Невил Манчин. Тъй като Марк нямаше криминално досие, нямаше и данни за него в националната база данни. ФБР знаеше, че той е бил в библиотеката, но не и името му.
Нямаше да им отнеме много време обаче.
Решиха да наблюдават и да чакат. Джери вече им беше довел Марк, може би щеше да им даде още някой. Следобед двамата излязоха от апартамента и се върнаха до тойотата. Марк носеше евтин тъмнокафеникав спортен сак. Джери беше с празни ръце. Запътиха се към центъра на града. Джери караше бавно — стараеше се да спазва правилника и да не привлича вниманието на полицията.
15
Наблюдаваха всичко. Всяка кола, всяко лице, всеки старец на пейка в парка, скрит зад вестника си. Сигурни бяха, че не ги следят, но в този занаят човек няма и минута спокойствие. Нито виждаха, нито чуваха хеликоптера, който кръжеше някъде далече и ги следеше от близо километър от въздуха.
На гарата Марк слезе от пикапа, без да каже нито дума, взе сака си отзад и закрачи бързо към входа. Купи си билет втора класа за влака в 2:13 ч. за Пен Стейшън в Манхатън. Докато чакаше, отвори старо издание с меки корици на „Последният магнат“. Не си падаше много по четенето, но се беше вманиачил по Фицджералд. С мъка овладя усмивката си, когато си помисли за ръкописа в скривалището.
Джери се отби в магазин за алкохол и купи бутилка водка. На излизане от магазина трима едри млади мъже се изпречиха пред него, поздравиха го, показаха значките си и го осведомиха, че биха искали да поговорят. Джери отговори: не, благодаря. Имал си работа. Те също. Единият извади белезници, другият взе водката, а третият претърси джобовете му и извади портфейла, ключовете и сат-трака. Отведоха Джери до дълъг черен събърбан и после го откараха в градския арест на няма и четири преки. По време на краткото пътуване никой не проговори. Тикнаха го в празна килия, отново без да му кажат нищо. Той не попита, те не продумаха. Когато надзирателят се отби, Джери попита: