Sapiens. Кратка история на човечеството
- Автор: Харари Ювал
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Издательство «Синдбад»
- ISBN: 978-5-905891-64-9
- Переводчик: Ина Димитрова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Sapiens. Кратка история на човечеството». Краткое содержание книги:
Но най-хубавото, което огънят е направил възможно, е готвенето. Храните, които човекът не може да приема в естествения им вид — като пшеница, ориз и картофи — станали основни продукти. Термичната обработка унищожава паразитите и микробите. Много по-лесно става сдъвкването и смилането на любими храни като плодове, ядки, насекоми и мърша. Докато шимпанзетата прекарвали пет часа на ден в дъвкане на храната, на човека вече бил достатъчен един час.
Сготвянето на храната дава възможност да се приемат по-разнообразни храни и да се отделя по-малко време за хранене; също така човекът вече можел да се справи и с по-малки зъби и по-къси черва. Някои изследователи вярват, че има пряка връзка между обработването на храната, скъсяването на червата и нарастването на мозъка.
Тъй като и дългите черва, и големият мозък изразходват много енергия, не е лесно и двете да са налице. Със скъсяването на червата и редуцирането на консумацията на енергия, всъщност термичната обработка открива пътя към масивния мозък на неандерталците и Homo sapiens. (Ann Gibbons, ‘Food for Thought: Did the First Cooked Meals Help Fuel the Dramatic Evolutionary Expansion of the Human Brain?’, Science 316:5831 (2007), 1,558-1,560.)
Наред с това огънят отваря пропастта между човека и другите животни. Тяхната мощ зависи от телата им — силата на мускулите, размера на зъбите, размаха на крилете. Въпреки че могат да се възползват от ветровете и теченията, те не могат да контролират тези природни сили и винаги са ограничени от възможностите на телата си. Орлите например идентифицират термичните потоци, разперват криле и се оставят на горещия въздух да ги издигне нагоре. Но те не могат да определят местоположението на потоците и максималната им носеща способност е строго пропорционална на размаха на крилете им.
Когато човекът овладява огъня, той придобива контрол над една потенциално неограничена сила. За разлика от орлите, хората могат да избират кога и къде да палят огън и могат да го използват за множество цели. Ключовият фактор е, че мощта на огъня не е ограничена от формата, структурата или силата на човешкото тяло. Една-единствена жена е в състояние с парче кремък или факла да изгори цяла гора за броени часове. Овладяването на огъня е първият знак за това, което ще последва.
ПAЗAЧИ НA НAШИТЕ БРAТЯ
Въпреки преимуществата, които им дава огънят, преди 150 000 години хората са все още маргинален вид. Те вече могат да прогонят лъвовете, да се стоплят в студените нощи и да изгорят някоя гора. Но дори да включим всички човешки видове, представителите им не наброяват повече от милион на цялата територия между Индонезийския архипелаг и Иберийския полуостров — те са само кратко премигване на екологичния радар.
Нашият вид, Homo sapiens, вече също е на сцената, но гледа собствените си дела в едно ъгълче на Африка. Не ни е известно точно къде и кога са се появили животните, наследници на някоя по-ранна човешка разновидност, които могат да бъдат класифицирани като Homo sapiens, но повечето учени се обединяват около мнението, че преди около 150 000 години Източна Африка е населена от този вид, който изглеждал точно като нас. Ако някой негов представител би попаднал в съвременна морга, патологът не би забелязал нищо необичайно. Благодарение на предимствата на огъня, те са имали по-малки зъби и челюсти в сравнение със своите предшественици и масивен мозък като нашия.
Учените също така са на мнение, че преди около 70 000 години Homo sapiens от Източна Африка се насочва към Арабския полуостров и оттук бързо се разпространява из цяла Евразия. Когато достига Арабия, по-голямата част от Евразия е вече населена от други човешки видове. Какво се случва с тях? Има две противоположни теории. Теорията за междувидовото кръстосване, или хибридизация, разказва една история за привличане, секс и кръвосмешение. С разпространяването на мигриращите представители на вида Homo sapiens от Африка по света, те се смесват с други човешки видове. Съвременният човек е резултат от това.
Например когато Homo sapiens достига Средния изток и Европа, среща там неандерталците. Те били по-мускулести, с по-голям мозък, и по-добре адаптирани към студения климат. Също така използвали сечива и огън, били умели ловци и най-вероятно полагали грижи за болните и сакати членове на общностите си (археолозите са открили кости на неандерталци, които години наред са живели с тежки физически увреждания, което е свидетелство, че техните роднини са се грижели за тях). Неандерталците често биват изобразявани в карикатурите като образцовите недодялани и глуповати „пещерни хора“, но най-новите данни променят този образ.