Sapiens. Кратка история на човечеството
- Автор: Харари Ювал
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Издательство «Синдбад»
- ISBN: 978-5-905891-64-9
- Переводчик: Ина Димитрова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Sapiens. Кратка история на човечеството». Краткое содержание книги:
Каква е рецептата за успеха на този вид? Как е станало възможно разпространението му по толкова отдалечени и различаващи се в екологично отношение хабитати? Как сме станали причина за потъването в забвение на останалите човешки видове? Защо дори силните, адаптирани към студения климат неандерталци не са устояли на яростната ни атака? Дискусиите продължават да се вихрят. Най-вероятният отговор се крие именно онова, което прави самият дебат възможен: Homo sapiens завладява света най-вече благодарение на своя уникален език.
ГЛАВА 2
ПЪРВОТО НА ПОЗНАНИЕТО
В предишната глава видяхме, че макар преди 150 000 години Homo sapiens вече да е населил Източна Африка, той започва да прониква в други части на планетата и се превръща във фактор за изчезването на останалите човешки видове само преди около 70 000 години. Въпреки че този древен човек е изглеждал точно като нас и мозъкът му е бил с обема на нашия, той не се отличавал с особени предимства пред другите човешки видове, не е изработвал сложни сечива и не имал значими постижения.
Всъщност в първия известен ни сблъсък между Homo sapiens и неандерталците последните побеждават. Около преди 100 000 години групи от представители на вида Homo sapiens се придвижват към Северен Левант — територия, заета от неандерталци, но не успяват да се заселят там. Причината може да са били негостоприемните местни обитатели, суровият климат или непознатите паразити. Тя ще остане неизвестна, но факт е, че Homo sapiens в крайна сметка напуска региона и оставя неандерталците да господстват над Средния изток.
Отсъствието на каквито и да било постижения карат учените да предполагат, че мозъкът на тогавашния Homo sapiens е бил различен от нашия. Представителите на този вид изглеждали като нас, но когнитивните им способности — учене, памет, комуникация — били много по-ограничени. Не е възможно те да научат английски език, да повярват в християнската догматика или да схванат теорията на еволюцията. И обратно, за нас е непосилна задача да научим неговия език или да разберем техния начин на мислене.
Но преди около 70 000 години Homo sapiens започва да прави специални неща. По това време групи от представители на вида напускат Африка за втори път. Този път те прогонват неандерталците и другите човешки видове не само от Средния изток, но и ги заличават от лицето на земята. В рамките на забележително кратък период те достигат Европа и Източна Азия. Преди 45 000 години по някакъв начин успяват да прекосят морето и пристигат в Австралия — континент, на който до този момент не е стъпвал човешки крак. В периода отпреди 70 000 години до преди 30 000 години са изобретени лодката, кандилото, лъкът и стрелата, иглите (особено важни за изработване на топли дрехи). Първите неща, които с основание могат да бъдат наречени предмети на изкуството и украшения, са от този период, както и първите безспорни свидетелства за наличието на религиозни култове, търговия и социална стратификация.
Повечето изследователи вярват, че тези безпрецедентни постижения са резултат от революция в когнитивните способности на Homo sapiens. Според тях групата, която става причина за изчезването на неандерталците, е населила Австралия и е изработила фигурата на човека лъв, открита в пещерата Щадел, притежава нашата интелигентност, креативност и чувствителност. Ако можехме да се срещнем с майсторите от тази пещера, щяхме да сме в състояние да научим езика им, а те нашия. Щяхме да можем да им обясним всичко, което знаем — от приключенията на Алиса в Страната на чудесата до парадоксите на квантовата физика, — а те щяха да съумеят да ни обяснят светогледа си.
Възникването на нови начини на мислене и комуникация в периода отпреди 70 000 до преди 30 000 години е когнитивна революция. Каква е причината за нея? Не сме сигурни. Теорията, която повечето учени подкрепят, твърди, че случайни мутации променят функционирането на мозъка на Homo sapiens, позволявайки му да мисли по напълно нов начин и да общува, използвайки изцяло нов тип език. Можем да наречем тази мутация „дървото на познанието“. Но защо тя настъпва в ДНК на Homo sapiens, а не на неандерталеца? Доколкото ни е известно, това е просто чиста случайност. Но по-важното е да схванем последиците й. Какво е толкова специфично в този нов език, който позволява завладяването на света? (Тук и по-нататък, когато говоря за езика на Homo sapiens, имам предвид основните лингвистични способности на нашия вид, а не специфична езикова разновидност. Английският, хинди и китайският език са такива разновидности. Очевидно дори по времето на когнитивната революция различните групи от вида Homo sapiens говорят различни диалекти.)