Венецът
- Автор: Унсет Сигрид
- Серия: Кристин, дъщерята на Лавранс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-216-8
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Венецът». Краткое содержание книги:
Норвегия на XIV век. Далечна и непозната. Раздирана от междуособици във властта. И тиха и спокойна в отдалечените на десетки километри имения, където родовите закони стоят над кралските.
И все пак… Зад дебелите каменни зидове на господарските къщи, затрупани от сняг през половината година, задрямали в безкрайните северни нощи, горят любовни огньове и искри неподозирана страст. Едно крехко момиче, Кристин, дръзва да се опълчи срещу думата на баща си и да мине под венчило с мъжа, избран от сърцето, а не от семейството й. С Ерлен.
Годината е 1928-а. Шведската академия присъжда най-престижната награда за литература в света на четиридесет и шест годишната норвежка Сигрид Унсет, обосновавайки се: „… за впечатляващото пресъздаване на норвежкото Средновековие“. Шест години преди това е излязла от печат историческата трилогия „Кристин, дъщерята на Лавранс“, епохално произведение без аналог в световната литература досега. А осемнадесет години преди това авторитетно издателство е отхвърлило исторически роман на прохождащата писателка, съветвайки я да се насочи към по-съвременни теми.
Кристин започна да потъва все по-дълбоко и по-дълбоко. С разтреперан от страх глас промълви:
— А аз си мислех, че с нея сте разделени…
— И аз мислех така — отвърна лаконично Ерлен. — Но тя е разпитала из долината Йостер и е научила, че възнамерявам да се оженя. Нали видя мъжа, с когото дойдох на коледното празненство. Той ме отгледа, Борд Петершон от „Хестнес“. Когато се прибрах от Швеция, ходих при него и при моя роднина Хеминг Алфсьон от областта Салтвикен. Разговарях и с двамата за предстоящата ни женитба и ги помолих за помощ. Елине е подочула за това. Обещах й да й дам каквото поиска за себе си и децата, но тя непрекъснато повтаря, че и да си върви, Сигюр, съпругът й, едва ли щял да преживее зимата и тогава нямало кой да ни попречи да заживеем заедно. Спах в конюшнята с Хафтур и Юлв, а Елине се намърда в леглото ми. Кой знае как са се смели ратаите зад гърба ми.
Кристин мълчеше. След малко Ерлен продължи:
— В деня, когато отпразнуваме нашата сватба, тя ще осъзнае, че каквото и да направи, вече няма власт над мен. Жал ми е обаче за децата. От година не бях ги виждал. Разхубавили са се. Няма да успея да им осигуря добър живот, дори и да бих се оженил за майка им.
От очите на Кристин бликнаха сълзи.
— Не чу ли какво ти казах, Кристин? Говорих с роднините ми. Одобриха желанието ми да се задомя. Съобщих им, че искам теб и никоя друга.
— И какво мислят за мен? — колебливо попита Кристин.
— Не разбираш ли — мрачно продължи Ерлен, — те нямат избор. Реагираха по единствения логичен начин: не могат и не желаят да дойдат с мен при баща ти, преди да развалиш годежа си със Симон Андресьон. Твоето решение да придружиш семейството му на коледното тържество съвсем не улесни положението ни.
Кристин заплака тихо, но неудържимо. Досега инстинктивно усещаше, че в любовта й има нещо непристойно и непочтено, но едва сега проумя: вината е нейна.
Трепереше от студ, когато малко след това стана от леглото и Ерлен я навлече в двете палта. Навън цареше пълен мрак. Ерлен вървя с нея до гробището на църквата „Свети Климент“, а Брюнхил я придружи до манастира.
7.
Следващата седмица Брюнхил Флюга дойде в манастира с вестта, че палтото е готово, и Кристин тръгна отново с нея. Както и предишния път, двамата с Ерлен се качиха в таванската стая.
На раздяла той й даде палто:
— Вземи го, за да покажеш все пак нещо в манастира като доказателство къде си била.
Палтото бе ушито от синьо кадифе и червена коприна. Ерлен я попита дали забелязва, че е поръчал палто със същите цветове като роклята, която Кристин носела онзи път в гората. Тя направо се изненада с каква радост посрещна въпроса му. Думите му й доставиха неизпитвана досега наслада.
Изчерпаха хитростта с палтото, за да се срещат тайно. Налагаше се да измислят нова, но се оказа трудно. Ерлен ходеше на вечерната служба в църквата, а няколко пъти Кристин си измисли работа в къщите на старците — миряни, живеещи в манастира, та под прикритието на мрака да разменят с Ерлен няколко думи до оградата.
После Кристин помоли сестра Потенсия за разрешение да посети няколко бедни, немощни старици, които живееха под закрилата на манастира малко по-надалеч от останалите постройки. Зад къщата им имаше навес, където гледаха крава. Кристин предложи услугите си тя да я дои и да почиства; така успяваше да пуска Ерлен да влиза при нея.
С леко учудване Кристин забеляза, че макар и любимият й да се радва на нейната идея и на възможността да прекарват известно време заедно, все пак го гложди някакво недоволство, задето тя е прибягнала до подобна хитрост.
— Май познанството ни не ти се отразява добре — отбеляза той една вечер. — Започваш да ставаш много лукава.
— Нямаш право да ме упрекваш — засегна се Кристин.
— Упрекът ми изобщо не е насочен към теб — побърза да се извини Ерлен и я погледна плахо.
— Никога не съм допускала, че ще мога да лъжа с такава лекота — продължи Кристин. — Но човек не знае какво ще му се наложи да прави.
— Невинаги успяваш да излъжеш — предпазливо рече Ерлен. — Помниш ли как през зимата не съумя да признаеш на годеника си, че не искаш да се омъжиш за него?
Кристин мълчеше и галеше лицето му.
Изпитваше най-силна любов към него, независимо дали я натъжаваше, или удивляваше с думите си. Кристин приемаше тегобата, задето може да поеме вината за целия позор и непристойност във връзката им. Ако бе проявила смелост и бе говорила със Симон, сега щяха да са уредили взаимоотношенията и живота си. Ерлен направи всичко по силите си: каза за женитбата на роднините си. Така разсъждаваше Кристин, когато дните в манастира й се струваха безконечни и мъчителни. Ерлен искаше всичко да е изрядно и правилно. По лицето й грейваше нежна усмивка, сетеше ли се как описва той сватбата им: Кристин ще язди до църквата в кадифе и коприна, а той ще я занесе на ръце до брачното им ложе. Свободно пуснатите й коси ще бъдат увенчани с висока златна корона.