Търговска къща

Дънрос посочи към кутията:

— Извинявай, но позна ли… онова?

Филип Чен и жена му се изсмяха нервно:

— А ти, Йан? Познаваш Джон, откакто се е родил. Това е… как може човек да разпознае такова нещо, а?

— Някой друг знае ли за случилото се?

— Не, освен, разбира се, прислугата, Шити Т’Чънг и няколко приятели, които бяха дошли на обяд. Те… те бяха тук, когато пристигна колетът. Тръгнаха си, малко преди да дойдеш.

Дайан Чен се извъртя на стола и изрече онова, което си мислеше Дънрос:

— Значи със сигурност до довечера ще научи целият Хонконг!

— Да. А на сутринта ще бъде на първа страница във всички вестници — с огромни букви. — Дънрос се опита да подреди хилядите въпроси и отговори, които се въртяха в главата му. — Пресата ще научи случайно за… ухото и за „Бившия вълк“ и ще направи от тях сензация.

— Да. Да, така ще стане. — Филип Чен си спомни какво бе казала Шити Т’Чънг, веднага след като прочетоха писмото. „Не давай откупа поне една седмица, Филип, стари приятелю, и ще станеш световноизвестен! Айейа, представи си само, парче от ухото му и Бившия вълк! Ще станеш световноизвестен!“

— Може това да не е неговото ухо, а само номер — каза с надежда Филип Чен.

— Да. — „Ако това наистина е ухото на Джон — мислеше си Дънрос — и при положение, че са го изпратили още първия ден, преди каквито и да е преговори, мога да се обзаложа, че горкото момче е вече мъртво“. — Няма никакъв смисъл от такава жестокост — каза той. — Разбира се, че ще платиш.

— Разбира се. Имаме късмет, че не сме в Сингапур, нали?

— Да. — Според законите на Сингапур, в момента, в който някой бъде отвлечен, се замразяват всички банкови сметки на неговото семейство, за да се предотврати плащането на откуп. Там отвличанията бяха станали като епидемия, а почти никой не бе арестуван. Китайците предпочитаха да плащат тихо и бързо, без да казват и дума на полицията. — Копеле такова! Горкият Джон.

Филип предложи:

— Искаш ли чай или някакъв алкохол? Гладен ли си?

— Не, благодаря. Ще изчакам Брайън Куок и тръгвам. — Дънрос погледна кутията и ключовете. Беше ги виждал много пъти. — Липсва ключът от банковия сейф — каза той.