Нощни вълци

Тя го гледаше без всякакъв страх.

— Купи си свещ и си я наври в задника!

Сивунов се разхили. И в същия миг заплака детето. Портнов засъска срещу Андрей:

— Млъкни!

Той млъкна. Жената се хвърли към другата стая — да успокоява детето. След известно време те дочуха ласкавите й думи. По тона й не можеше да се усети, че току-що са я ограбили, задигнали са й огромна сума.

— Да вървим — каза Портнов на Сивунов и тихо, на пръсти напуснаха апартамента.

През следващите дни Феликс непрекъснато мислеше за тази жена. Просто не му излизаше от главата. Мислеше постоянно за нея и затова изобщо не се учуди, когато я видя на улицата.

Това вече не беше просто случайност, а невероятна случайност. Той притича през улицата и на самата осова линия, докато се пазеше от прелитащите коли, почти се сблъска с нея. Тя също криволичеше между колите и изведнъж се озова почти в прегръдката му. Те се спогледаха и застинаха.

Той успя да помисли, че трябва да се престори, че не я познава. Възможно е тя да се разкрещи, да го хване за ръката и да вика милиция.

— Ама че среща — каза той. — Здравейте.

Колите свиреха с клаксоните си и ги заобикаляха, а те стояха насред улицата, без да забелязват нищо около себе си.

Тя каза:

— Привет. Знаех си, че ще се срещнем.

Това прозвуча мирно, без всякаква заплашителна нотка.

— Знаели сте? — попита той.

— Да.

Колите вече не свиреха — те възмутено настояваха да им се разкарат от пътя.

Той я вдигна на ръце и я понесе към тротоара.

Тя не се дърпаше, не викаше, не молеше да я пусне. Дори се притисна към него, за да му е по-лесно да я носи. Когато Портнов я пусна на тротоара, вече знаеше, че няма да й позволи да се отдели и крачка от него.

Те отидоха в някакво близко кафене, изпиха бутилка шампанско и тя му разказа за себе си. Мъжът й, високопоставен номенклатурчик, който наблюдава търговията в Москва, отдавна не предизвиква у нея нищо друго, освен гнусливо недоумение. Разбира се, тя не му е вярна. Напоследък често сменяла любовниците си, искало й се да промени нещо в жалкия си, както тя се изрази, живот. Единствената й радост било детето, но явно, че скоро ще се лиши от него…

Мъжът й се върнал на следващия ден, след като Портнов идвал в техния апартамент. Тя каза именно така — „идвал“. Сякаш не го е ограбвал, а просто е бил на гости.

Тя разказала на мъжа си какво е станало в онази нощ. Признала си, че сама е показала скривалището. Мъжът й побеснял. Защо, крещял той, тя не извикала съседите, милицията? Защо се е държала като идиотка? Защо изобщо винаги се държи като идиотка? Защо прави винаги каквото й се иска, а не каквото е от полза за тяхното семейство?

Тя му отвърнала, че семейството им отдавна не съществува и той го знае. А тя пък знае, че той живее с нея само защото се страхува, че разводът ще се отрази пагубно на гадната му кариера в тая гадна партия.