Нощни вълци

— Вие ли сте Александър Борисович?

— Да — казах аз, очаквайки продължението.

— Вие ли го ударихте?

Изведнъж усетих, че ще закрещя и ще почна да ритам всичко наоколо — нервите ми бяха на ръба. Разбрах за кого говореше младежът.

— Алик — поясни той, макар че вече бях се сетил.

— Аз се защитавах — казах сдържано. — И се наложи да го елиминирам.

— Той ми е по-голям брат — каза Филимон и заплака.

„Проклето да е всичко това! — помислих разстроено. — Да върви по дяволите!“

— Отведете ме в килията — каза Филимон на Грязнов. — Щом не можете да ме пуснете, отведете ме в килията.

— Как се казва брат ви? — попита Грязнов.

— Алберт.

— А защо Алберт, а не като вас — Филимон?

Отвлича го, разбрах аз. Вижда, че хлапакът ще рухне, и го отвлича. Общо взето, правилно действа.

— Кръстиха ни на дядовците — отвърна Филимон. — Него — на бащата на майка ни, а мен — на татковия.

— Много грижи ли ви създаде каскадьорът? — неочаквано попита Грязнов.

Филимон сви рамене.

— Ами… Отначало си седеше вкъщи. После дойде при вас. А когато Бизона докладва на Семьон Сергеевич, че оня е хукнал при вас, той заповяда отначало да изчакаме, а някъде след час нареди да не бройкаме повече каскадьора, а да чакаме вас и да ви проследим.

— Виж го ти тоя Семьон — подсмихна се Грязнов. — Всичко иска да знае, какъв ми е любознателен само! Той все там ли живее — в Крилатско?

Чист блъф. Представа си няма Грязнов къде живее тоя Семьон Сергеевич.

— Не съм му виждал очите — призна си Филимон. — Може и в Крилатско, кой го знае. Бизона общуваше с него, ние сме дребна риба.

— Добре — кимна Грязнов. — А защо ме следяхте?

— Откъде да знам? Каквото ми наредят, това правя.

Филимон ме изгледа и помоли:

— Пратете ме в килията. Повече нищо не знам, всичко вече ви казах.

— Сега ще те пратим — обеща Грязнов и извика надзирателите от следствения арест. Когато отвеждаха младежа, той го успокои: — Не се тревожи за брат си, ако има нещо сериозно, ще го пратим в болницата.

Когато останахме сами, мълчахме доста дълго. Пръв заговори Грязнов:

— Ти не си виновен. Правилно ги подредихме тия бандюги. В такава ситуация не можеш да прецениш силата на удара си. Здраво го нацели, но мисля, че ще оживее.

Мълчах и вече едва се владеех. Никой не знае как се чувства нормален човек, след като е пребил до смърт някого — дори това да е враг. Зле се чувства, нищо, че такава е суровата необходимост в неговата работа.