Пасажер [bg]

Ета не си направи труда да прикрие гримасата на недоволство. Ако се съдеше по буреносното изражение на София, миг преди да напусне стаята, сигурно щеше да е по-приятно да спи на покрива насред гръмотевична буря. Осъзнала, че с това разговорът е приключил, тя се обърна към вратата.

— Госпожице Линдън? — подвикна Сайръс, когато ръката и стигна дръжката на вратата. — Имаите предвид, че разполагам с копие на писмото, в случаи че ви хрумне да го унищожите. А също и че не е никак разумно да ме предизвиквате.

— Ще го имам предвид — отвърна Ета.

Но не ме е страх.

Шумотевицата от долния етаж се надигна към нея, понесена върху облак от тютюнев дим, миризма на кожа и мокро куче. Миг преди да затвори вратата, тя хвърли последен поглед към Николас, втренчил унил поглед в нажежената жарава.

Значи това бе раздялата им. Щом кръчмата долу се изпразнеше и обитателите на странноприемницата се приберяха по стаите, Ета щеше да последва глухото дрънчене на прохода, както бе направила в музея. За пръв път от много дни насам почувства, че отново контролира живота си, а не е просто неохотен пътник, изложен на чуждата милост.

Нечии пръсти се впиха в ръката и и я дръпнаха рязко назад. Пазачът пред вратата вдигна учудено вежда, когато София я затегли по стъпалата към съседната врата. Бутна я вътре и затвори тихо вратата зад гърба им, сетне се доближи до стената, която делеше стаята им от тази на Сайръс.

Сайръс Аирънуд бе изцедил и последната капчица от търпението на Ета, а главата и пулсираше от умора. Огледа тясната стаичка. Сякаш се бе завърнала в каютата на кораба. Може би това бе истинското наказание за стореното от майка и — да бъде затворена между четири стени с бясната София, принудена да слуша гневните и изблици, без да може да скочи и да я удуши. Обзе я такова безсилие, че започна да се задушава, пръстите и се вкопчиха в облегалката на стола и за миг й се прииска да го разбие в стената.

— Какво правиш? — попита тя, но София вдигна предупредително ръка и прилепи ухо о стената.

— Не ги чувам — прошепна тя. — Можем да се надяваме, че и те не ни чуват.

Сетне се тръшна на леглото сред шумолене на поли и се разсъска:

— Каква наглост, да се държат с мен като с глупачка — да ме изолират по този начин, след като аз съм тази, която те доведе. Как смеят точно мен да държат в неведение!

— Точно теб? — обади се Ета саркастично.

— Да, мен — отвърна София и се захвана да тегли фуркетите от косите си. На пода лежеше голям сандък, пълен догоре с рокли и шишенца, а наи-отгоре лежеше сребърна четка. София я грабна и започна да разресва косата си с резки движения.

След тази първа среща Ета охотно би се съгласила, че старецът е същинска дива котка. Ако Ета бе на мястото на София, щеше да гледа да прекарва колкото се може по-малко време в компанията му.

Принудил я бе да му служи, а същевременно и бе забранил да посещава години, в които жените имаха някакви елементарни права. Какъв ли щеше да е животът и, ако не го контролираше желязната ръка на любимия й дядо?