Трескав блян [bg]

- Отдавна съм моряк - каза Марш - Не опитвай да ме плашиш. Когато бях на първия си параход, видях как разпраха корема на мой приятел в един салон в Сейнт Джо. Хванах оня нешдяй, който го направи, взех му ножа и му счупих гърба. Бил съм и на Бед Екс, и надолу по проклетия Канзас, така че някакъв си проклет кръвопиец не може да ме уплаши. Ако искаш да ми скочищ направи го още сега. Тежа два пъти повече, а ти си изгорял до кокал. Ще ти откъсна главата. И без това може би трябва да го направя заради всичко, което си сторил.

Последва тишина, а след това, напълно неочаквано, Джошуа Йорк се засмя продължително и силно.

- Ех, Абнър - каза той, когато се успокои, - ти си истински моряк. Наполовина мечтател, наполовина самохвалко, но съвсем изцяло глупак. Напълно сляп си, а знаещ че виждам отлично на светлината, която се процежда от кепенците, завесите и вратата. Ти си дебел и тромав, познаваш силата и бързината ми. Знаеш колко тихо умея да се движа. - Настъпи тишина, нещо изскърца и гласът на Йорк дойде от другия край на стаята. - Ето така. -Отново мълчание. - И така. - Оказа се зад него. - И така. - Отново се намираше там, откъдето бе започнал. Марш бе обръщал поглед през цялото време и сега почувства, че му се вие свят. - Мога да те накарам да кървиш до смърт с хиляди леки докосвания, които едва ще усетиш Мога да се прокрадна до теб в мрака и да разкъсам гърлото ти, преди да разберещ че съм престанал да говоря. И въпреки това стоиш там, гледаш в грешната посока с наперена брада, ругаеш и заплашваш. - Йорк въздъхна. - Имаш дух, Абнър Марш. Слаба преценка, много силен дух.

- Ако си решил, че ще опиташ да ме убиеш, давай, направи го - каза Марш. - Готов съм.

Може би никога няма да изпреваря „Еклипс“, но съм свършил почти всичко, което някога съм искал. По-добре да гния в някоя от онези кичозни гробници в Ню Орлиънс, отколкото да управлявам параход заради глутница вампири.

- Веднъж те питах дали си суеверен или религиозен - каза Джошуа. - Тогава отрече. Сега говориш за вампирите като необразован имигрант.

- Какви ги говориш? Ти ми каза...

- Да, да. Ковчези, пълни с пръст, същества без душа, които нямат отражение, не преминават течаща вода, превръщат се във вълци, прилепи, мъгла, но въпреки това се свиват от ужас при вида на скилидка чесън. Твърде умен си, за да вярваш на подобни глупости, Абнър. Отърси се от страховете, от гнева и помисли!

Това накара Марш да замълчи. Присмехулната хапливост в гласа на Джошуа караше всичко това да изглежда наивно. Светлината наистина го беше поизшрила, но изпи светената вода, носеше сребро, отразяваше се в огледалата.

- Твърдиш, че все пак не си вампир или какво? - попита объркан Марш.

- Вампирите не съществуват - отвърна търпеливо Джошуа. - Те са като небивалиците, които Карл Фрам разказва толкова умело. Съкровището на „Дренън Уайт“ Параходът-фантом. Кормчията, който бил толкова верен, че излязъл на вахта дори след смъртта си. Измислици, Абнър. Безсмислени истории, които възрастните хора не бива да приемат насериозно.