Богиня [bg]

– Съжалявам, Хектор. – Анди докосна ръката му с връхчетата на пръстите си. Той се наведе мъничко по-близо.

– Най-лошата част е да не знам къде са отишли или как е той – довери й Хектор. – Мразя факта, че не мога да им помогна. Нали знаеш?

Тя знаеше. Хектор го биваше да спасява хората. Току-що беше видяла сама, че е от онези мъже, които по-скоро биха предпочели да се сражават с бог, отколкото да се чувстват безполезни. Да не е в състояние да направи нищо за него вероятно беше най-ужасното мъчение.

– Може ли Орион да ги намери в Подземния свят? О! Може би дори да те вземе със себе си? Да отидеш да ги вземеш – каза тя, опитвайки се да бъде от помощ.

– Орион не може да намери Хелън. Тя е тази, която намира него, когато се срещат в Подземния свят – отвърна Хектор, като поклати глава.

– Прекарали са заедно цялото това време там долу и нямат определено място за срещи?

– Времето и пространството не са като тук, а Търсачът в Дълбините е Хелън, не Орион. Той може да я потърси, но освен ако тя не знае, че той я търси, и не отиде при него, никога няма да се срещнат. – Хектор разхвърля с ръце малко пясък, като завъртя пръстите си из него в пристъп на безсилно раздразнение. – Хелън е тази, която държи контрола.

– Това го чувам доста често напоследък. – Анди погледна надолу към фигурите, които той правеше в пясъка, и се намръщи. – Значи всичко, което можем да направим, е да чакаме Хелън да се върне? Това е доста дразнещо.

– Точно затова имах нужда да поплувам. В семейството ми има някаква водна нимфа, и винаги съм се чувствал в океана като у дома си – той се усмихна и погледна надолу към пясъка. – Помага ми да се успокоя.

– На мен също. – Тя се загледа в профила му, питайки се как така вече имаха толкова много общи неща. Не си бяха разменили повече от няколко думи, но тя го разбираше идеално. – А да се разминеш на косъм от схватка с бог не е точно успокояващо. Съжалявам.

– Не, не казвай това.

Той вдигна поглед към нея и тя забрави как да диша. Той беше красив, спор нямаше. Но с красотата е лесно. Не това я разчувства. Това, което я разчувства, бе целият живот, който видя вътре в него. Той имаше такъв силен дух, че сякаш извираше от очите му и посягаше да я улови.

– Това, че се появи, беше най-хубавото, което ми се случи през целия ден – каза той, тотално съсипвайки момента.

Анди се сви.

– Да, добре. Благодаря – каза тя колебливо. – Но бих се впечатлила повече от тази реплика, ако не знаех какъв скапан ден си имал.

И двамата се засмяха.

– Тази реплика беше доста патетична, нали? – попита той със самоирония.

– И по-лоши неща съм чувала, но да. Беше доста зле. – Тя му се ухили и вдигна невярващо ръце. – Какво стана? Бях те заклеймила като абсолютен позьор.

– Какво мога да кажа? Не съм във форма – засмя се той и извърна поглед, обзет от свенливост. – Толкова не съм склонен да позирам в близост до теб.